Дан пое въздух. Мариън го беше настъпила по мазола. Беше невъзможно да не го забележиш. Та той беше Вертер, а Серена — Лоте. Тя не беше влюбена в него. Вече беше заета, в крайна сметка с Нейт се държаха за ръце.
А Дан… трябваше да се вземе в ръце.
Той подпря глава на дланите си, а цялото му тяло трепереше. Чувстваше, че ще се разплаче.
— Трябва да призная, че съм изненадана от увереността, с която говорите за литературата — отбеляза Мариън и записа още нещо.
Дан не вдигна поглед. Серена не го обичаше. Сега това беше кристално ясно.
Мариън отново щракна с химикалката няколко пъти и каза:
— Даниъл?
Интервюиращият на Серена дърпаше брадата си и примижа с очи, задавайки въпроса:
— Да сте чела някоя хубава книга напоследък?
Серена се изправи и се замисли. Искаше да го изненада и впечатли, но трябваше да спомене книга, която едва бе започнала.
— „Без изход“ на Жан-Пол Сартр? — колебливо каза тя, спомняйки си книгата, която Дан й беше препоръчал, а тя не бе дочела.
— Това не е книга, а пиеса, пълна с оплаквачи в ада.
— Сметнах я за забавна — настоя тя, като си спомни, че Дан твърдеше, че го разсмива. — Адът са другите хора — каза тя, понеже само това си спомняше от книгата.
— Да, така е. Може би сте по-умна от мен — каза той, макар да беше явно, че не го мисли. — На френски ли я четохте?
— Разбира се — отговори тя на френски.
Той отново направи гримаса и записа нещо.
Серена дръпна полата, за да покрие коленете си. Чувстваше, че нещата не вървят на добре, но не знаеше защо. Сякаш той не й даваше шанс, сякаш не я харесваше от самото начало. Може би жена му тъкмо го е напуснала и е била французойка, или руса като Серена. Или кучето му е умряло.
— С какво друго се занимавате? — попита той, макар и не заинтересовано.
Тя вирна глава и каза:
— Направих един филм. Той е експериментален, за първи път ми е.
— Опитвате нови неща, харесва ми — каза мъжът и сякаш леко поомекна. — Кажете ми за какво се разказва, опишете ми го.
Серена седна върху ръцете си, за да не си гризе ноктите. Как да опише филма си, така че той да разбере? Дори тя не го разбираше изцяло, а все пак го беше правила. Пое си дълбоко въздух:
— Ами, камерата ме следва навсякъде, като е предимно в близък план. Първо в едно такси, след това в един огромен магазин на 14-та улица, а аз вървя и обяснявам разни неща. След това пробвам една рокля.
Той отново направи гримаса и Серена разбра, че е прозвучала тъпо. Тя се загледа в ниските си черни обувки и зарита петите си като Дороти, с надежда да се върне в Канзас от Оз.
— Доста е артистичен, трябва да го видите, за да го разберете.
— Предполагам — каза той, едва прикриващ пренебрежението си. — Имате ли въпроси към мен?
Серена се замисли за нещо, което би променило отношението му. „Покажете им, че ви интересуват“, беше казала г-ца Глос.
Тя се загледа в пода, а на челото й избиха капчици пот. Какво ли би направил брат й в такава ситуация? Любимата му фраза беше „Майната им“.
Точно така, осъзна тя.
Беше дала най-доброто от себе си. Ако по някаква причина той не се интересуваше от нея, тогава да върви по дяволите. Не й трябваше „Браун“. Естествено Ерик беше там, но семейството й трябваше да се примири с нейните желания. Както Нейт каза преди да влязат, какво като не ги приемат? Можеше да отиде другаде.
Тя вдигна глава:
— Как е храната в столовата? — попита, съвсем наясно, че това е тъп въпрос.
— Най-вероятно няма нищо общо с тази в Южна Франция — ухили се интервюиращият. — Нещо друго?
— Не — каза тя и се изправи да му стисне ръката. Що се отнасяше до нея, това интервю беше свършило. — Благодаря.
Показа му най-добрата си усмивка и излезе от стаята с гордо вдигната глава.
Не беше късметлийка като друг път, но беше доста добра във възвръщането на положението си.
— Добре, кажи ми за някоя книга, която си чел напоследък. Книга или статия, нещо, което ти е направило впечатление — попита Бриджит.
Нейт се замисли. Не беше по книгите. Та той едва преглеждаше книгите, които му трябваха в училище. Определено не четеше за удоволствие. Но тя спомена и статия… все нещо трябваше да изскочи.
Той и приятелите му бяха чели някаква статия от вестник „Таймс“ за хапче-трева. Чист ТНС. Никакви химикали, никакви дръжки, никакви листчета. Разбира се хапчето беше за болни хора, но Нейт и приятелите му имаха друго наум.