— Четох в „Таймс“ за някакво хапче-трева. Чист ТНС — започна той. — Трябва да е за болни от СПИН и рак, за да облекчава болките. Но е много спорно. Предполагам, че всички се притесняват да не попадне на улицата. Доста интересна беше.
— Звучи очарователно. Какво е ТНС? — попита Бриджит.
— Тетрахидроканабинол — каза Нейт на един дъх.
Бриджит се наклони напред нетърпеливо и замалко пак да падне:
— Това хапче е човешко изобретение, идва от някоя лаборатория, създадено е от интелигентни учени и се прилага на болни хора от добре обучени медици. И все пак може да се превърне в катализатор за един нов свят на наркопласьори и престъпност.
— Абсолютно — кимна Нейт.
— Знаеш ли, че тук в „Браун“ имаме научен кръжок, който прави всякакви изследвания. Трябва да го видиш — продължи тя.
— Става — съгласи се Нейт, но пак усети, че Бриджит няма да го пусне ей така, без да се пробва.
— Е, имаш ли въпроси към мен? — попита тя.
Какво пък, реши се той. Защо да не опита.
— Ами, имайки предвид, че оценките ми не са много добри, дали имам шанс да кандидатствам за ранно приемане?
— Блеър щеше да го убие, че няма да се пробва в Йеил, но той осъзна, че не му пука какво мисли тя. Щеше да му е по-леко, ако кандидатства в един колеж и го приемат, а после да реши дали иска да учи, или не. Ако го приемеха в „Браун“, пак можеше да плава с лодката, която беше построил с баща си в Мейн и да я държи край училище. Дали ще е яко? Той пое дълбоко въздух и стегна мускули. Леле, ама добре се чувстваше.
— Определено кандидатствай сега — каза Бриджит ентусиазирано. — Това ще им покаже, че се интересуваш. Ние обичаме това.
— Супер, така ще направя — съгласи се той. Нямаше търпение да сподели с Дженифър, колко е яко в „Браун“.
— Значи и вие пишете, така ли е Даниел? — мило попита Мариън.
Дан махна ръцете си от очите и се огледа наоколо. По рафтовете в офиса имаше много книги за мъже, жени и отношенията помежду им. Почти си я представяше, превита в някое кресло в офиса, отпиваща бульон и четяща „Мъжете са от Марс, а жените от Венера“.
Може би трябваше да я помоли да му я заеме.
— Какво пишете? — запита отново тя.
— Предимно поезия — отвърна той обезсърчено.
Тя кимна.
— Каква поезия?
Дан погледна ожулените си велурени обувки. Топлина се разля по цялото му тяло:
— Любовна поезия — отговори той. Боже, не можеше да повярва, че изпрати онова стихотворение на Серена. Сигурно го е помислила за някаква откачалка.
— Разбирам — каза тя и отново прищрака с химикалката, очаквайки Дан да каже още нещо.
Но Дан се умълча, загледан през прозореца в есенния листопад на фона на интересната архитектура на колежа „Браун“. Беше си представял как със Серена вървят ръка за ръка по тревата и обсъждат книги, пиеси и поезия. Беше си представял как перат заедно в мазето на общежитието и се натискат на пералнята, докато дрехите им се центрофугират.
Сега, обаче, не можеше да си спомни защо се беше навил да отиде в „Браун“. Това му изглеждаше безсмислено.
— Извинете. Трябва да вървя — каза той и се изправи.
Мариън разви краката си и запита:
— Добре ли сте?
— Просто имам нужда от свеж въздух — каза Дан и отвори вратата. — Благодаря.
Навън той изпуши една цигара, загледан в портата на Ван Уикъл, официалният вход на колежа. Беше прочел в каталога, че я използват само два пъти годишно. Отваряха я навътре, когато влизаше групата с новоприетите, и навън, когато излизаше групата на дипломиращите се.
Дан си беше представял как със Серена вървят ръка за ръка, облечени в робите на завършващите.
Беше си представял толкова много неща, че нямаше да се учуди, ако и самата Серена бе само част от фантазиите му.
Но не.
— Хей, Дан. Да се махаме оттук. Брат ми ще вземе едно буре с бира — викна Серена от колата.
Дан изгаси цигарата. „Супер, копеле“, помисли си той саркастично. Нямаше търпение да пие бира с разни момчета в колежа, в който нямаше да го приемат, понеже беше получил нервна криза по време на интервюто. Блазнеше го мисълта да каже на Серена и другите, че просто ще хване един автобус за вкъщи.
Но след това се обърна и видя как слънцето се разтапя в русата коса на Серена, как бледите й пръсти блестят на волана и как тя му се усмихва. Не му помогна да забрави всичките си проблеми, но го накара да се насочи към колата и да се качи в нея.