Руби избухна в смях.
— Това момиче преиграва!
Ванеса я изгледа с гневен поглед:
— Шшш.
Джени не изпускаше екрана от поглед. Дан се пресегна за лулата, но от нея бяха останали само парченца стъкло.
— Внимателно — предупреди го Марджъри, след което зарови ръце в джобовете си в търсене на нещо. — Ето, ментова е — каза тя и му подаде дъвка.
Дан взе дъвката и я постави на гърдите си, сякаш беше твърде развълнуван, за да я разопакова и сдъвче. След това затвори очи, а Марджъри отново пое ръката му. Камерата се отдалечи, показвайки картина от парка. Спря за секунда върху един гълъб, заиграл се с употребен презерватив, след това се пренесе от другата страна на 23-та улица на река Хъдсън, за да проследи залеза. След това екранът стана черен.
Ванеса стана и включи осветлението.
— Това пък с гълъба и презерватива какво беше? — попита Кларк. Той отиде зад бара и си взе една бира от хладилника. — Някой да иска нещо?
— Това е творба, наситена с настроения, не е нужно да я разбираш — защити се Ванеса.
— Мисля, че е страшно смешна — каза Руби, сложи едно ледче в устата си и тупна чашата на бара. — Още кола, моля.
— Не трябва да е смешно — каза гневно Ванеса. — Принц Андрей умира. Наташа никога повече няма да го види.
Джени видя, че Ванеса е на ръба да избухне и каза:
— Снимките бяха супер, особено кадрите накрая.
Ванеса й прати благодарствен поглед:
— Мерси. Хей, май не си гледала окончателната версия на филма на Серена, нали? Доста добре се получи.
— Да, но всички снимки са твое дело, нали?
— Да, май да — каза Ванеса и вдигна рамене.
— Сега сериозно, филмът ти беше добър, но „Планетата на маймуните“ ми харесва повече — каза Руби.
Ванеса извърна поглед. Понякога сестра й беше такова дете.
— Сигурно, защото си дебил — не й остана длъжна тя.
— Аз го харесах, макар да не го разбрах — каза Кларк и отпи от бирата си.
— Няма нищо за разбиране — отчаяно каза Ванеса.
На Джени хич не й беше до техните караници. Беше дошла до Уилямсбърг да се забавлява, не да се стресира.
— Хей, какво ще кажете да си вземем нещо за хапване, а? — предложи тя на Ванеса.
Ванеса грабна шубата си от стола и я навлече:
— Определено да. Да се махаме оттук.
Те отидоха до едно заведение, в което предлагаха храна от Средния Изток и си поръчаха хумус и топъл шоколад.
— Е, Дженифър, как с този бюст нямаш поне седем гаджета? — попита Ванеса, сочейки гърдите й.
Джени се притесни толкова много, че дори не разбра колко грубо беше това от страна на Ванеса:
— Ами, аз… май… имам едно.
— Ооо?
— Да, май — и Джени се изчерви, като се сети как Нейт за малко не я целуна в парка. Беше обещал да й се обади веднага след като се върне от „Браун“. Самата мисъл за това я караше да се облива в пот.
Сервитьорката им донесе топлия шоколад.
Ванеса придърпа стола си по-близо до масата и задуха в своята чаша:
— Е, разкажи ми за него?
— Казва се Нейт и е последна година в „Сейнт Джуд“. Обича да попушва, но е доста сладък и доста непретенциозен за момче, което живее в многомилиардна къща.
— Ъхъ — кимна Ванеса. Звучеше й като момче, на което дори не би обърнала внимание. — Ама вие излизате ли? Той не е ли… доста по-голям?
Джени просто се усмихна.
— Той няма нищо против. Просто ме… харесва — каза тя и също духна в чашата си, а парата се спря в бузите й.
Ванеса беше на път да попита дали Джени му е пуснала и дали това не е причината той да я харесва толкова много.
— Ние дори още не сме се целунали — отговори Джени, преди да е чула въпроса. — Това ме кара да го харесвам дори повече. Изобщо не е подъл, дори не зяпа гърдите ми.
— Уау — възхити се Ванеса.
— Както и да е, сега е в „Браун“ за уикенда. Чудя се дали ще се засекат с Дан — каза Джени и отпи от какаото.
— Може би — отвърна Ванеса и се опита да се държи така все едно не й пука. Искаше й се да не се наежва всеки път, когато някой спомене името на Дан.
Сервитьорката донесе хумуса, Ванеса отчупи малко от хлебчето си и го потопи в чинията.
Джени знаеше, че Ванеса е влюбена в Дан — това се виждаше и във филма. Но сега Дан беше със Серена. А когато Дан бе със Серена, Джени имаше достъп до нея, а точно това винаги беше искала. Или не?