gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Кой с кого е?
Дали Д се е отказал от С? Дали С разкарва Д или просто се държи по нейния си начин? И дали Н е сериозен с Дж? Така де, дали ще разкара Б, когато тя най-много се нуждае от него? Заради деветокласничка? Време за залози.
Знаехте, че това ще се случи
Университетът Йеил обяви новото попълнение към лозето носещо името Уолдорф. Това е новата специалност „Управление на вината“. Студентите ще произвеждат собствена марка вина, които ще бъдат продавани от местни търговци, а на етикета ще стои името на университета. Всяка година група студенти ще живеят и работят в Южна Франция в новите лозя на Йеил. Там те ще практикуват занаята, ще се запознават с френската кухня и ще упражняват езика. Новите лозя влизат в експлоатация още това лято, благодарение на перспективен родител-дарител.
Изглежда татко бръкна в торбата, но Б ще трябва да почака до април, за да разбере дали е приета, както всички нас. Чакането ме убива.
Вашите писма:
В: Скъпа, И,
Чух някои неща за филмите на фестивала на „Констънс“. (Аз също уча там.) Както и да е, мисля, че Б трябва да спечели. Сериозно. Знам, че филмът й изглежда тривиално, но той копира готините видео ефекти, познати ни от MTV. Аз съм в нейния видео клас и знам, че е най-добрата в редакцията, затова смятам, че е хубав. С дори не знае как се включва камерата, а филмите на В винаги са твърде превзети.
ДъждовенДен
О: Скъпи, ДъждовенДен,
Смятах, че филмът на Б е посредствен, но ще ти се доверя. В крайна сметка последната дума е на съдиите, в понеделник. А загубилите ще се утешават по най-различни начини. Нямам търпение!
И
Наблюдения
Дж и В пазаруват в Уилямсбърг, в „Дуумзис“. В си купува модна къса черна рокля. Май е сериозна в намеренията си към Д. Б и А се натъкват на майка й, баща му и сватбеният агент на път за вкъщи на 72-ра улица. Б не изглежда щастлива. Д, С, Н и приятели се скупчват на Централната гара в неделя следобед. И шестимата изглеждат махмурлии, но това не е нещо ново.
И едно последно нещо
Денят на Благодарността е, време, в което благодарим за всичко, което притежаваме. Така че… благодаря за прекрасните кожени панталони от „Интермикс“ и за очарователната кожена гарнитура за кола, която си взех от „Скууп“. Благодаря всички момчета, които познавам, а и на тези, с които още не съм се запознала, задето стават все по-готини с възрастта. А, и благодаря на всички, че гафите и така ми давате поводи за клюки.
Очаквайте скоро още от мен.
Знаете, че ме обичате
И
И победителят е…
Директорката на „Констънс Билард“, г-жа Маклийн, беше разпоредила, че момичетата от горните класове на училището ще бъдат освободени от последните два часа в понеделник, за да могат да присъстват на филмовия фестивал. Момичетата от седми до дванадесети клас изпълваха аулата. Над сцената висеше голям бял екран. На първия ред седяха Блеър, Серена, Ванеса и останалите участнички. На подиума стоеше Артър Коутс, известният актьор, баща на Изабел Коутс, който беше готов за речта си и представянето на филмите.
Серена седеше на края на първия ред и наблюдаваше през прозореца как елегантно облечени хора вървят по 93-та улица. Ноктите й вече бяха безнадеждно изгризани и с тяхна помощ тя беше успяла да пусне огромна бримка на чорапогащника си от глезена чак до бедрото.
Разбира се, тя пак изглеждаше добре. Тя винаги изглеждаше добре.
Но този път беше притеснена. Това беше единственият й извънкласен проект. Единственият начин да покаже на колежите, че е нещо повече от обикновено момиче, което е изхвърлено от пансион, понеже не се е явило навреме за започване на учебната година, беше тя да спечели този фестивал. А и оценките й бяха доста посредствени. Тя не беше абсолютна издънка. Беше изобретателна, умна и имаше вкус.