Ако те не можеха да забележат това, майната им… Нали?
Ванеса също беше притеснена, макар да не й личеше. Тя се беше превила на стола и дълбаеше хиксчета върху папката си, загледана в обувките си на фона на дървения под на аулата. Не й пукаше дали Руби или Кларк са разбрали филма й. Джени каза, че й е харесал. И макар той да не се беше развил според очакванията й, и фактът, че между Дан и Марджъри нямаше грам химия, операторската работа беше отлична. Тя беше разчитала на победа, още преди да бяха започнали снимките по филма. Това щеше да гарантира приемането й в Нюйоркския университет.
На Блеър й се повдигаше по множество причини. Тя всячески се беше опитала да се свърже с Нейт, откакто се беше прибрала в града в събота следобед, и не беше успяла. Предната вечер замалко да нахълта у тях и да му потърси сметка защо не й се обажда, но майка й я завлече на дегустация в хотел „Сейнт Клер“, за да изберат храната за сватбата. Сякаш й пукаше дали пудингът има натрапчив рибен вкус и дали подправката за салата е твърде мазна. След като се бяха спрели на четири менюта, Блеър бе принудена да изслуша вглъбения разговор на майка си със сватбения агент относно аранжировката на цветята — ниска или висока, с къси или дълги стебла. По-дребните хора няма да се виждат от цветята, а по-високите няма да изглеждат добре зад тях. Накрая решиха да направят среден вариант, все едно това не беше ясно от самото начало.
Когато Блеър се прибра, баща й беше оставил съобщение на секретаря с въпрос как се е представило неговото мече на интервюто. Блеър не му се обади. Споменът за проваленото интервю я преследваше като вмирисана сянка и тя отказваше да го дискутира с когото и да било. Самото обсъждане би било своеобразна загуба от страна на Блеър, за която тя все още не беше готова. Вместо това изпрати на баща си мейл, в който го убеждаваше, че интервюиращият бил фен на виното и от дълго време се опитвал да включи такава програма в схемата на училището. С няколко реда тя почти убеди баща си да дари цялото си имение на Йеил. Блеър беше превъзходна в убеждаването.
Днес филмовата надпревара носеше реален шанс животът й да се промени.
Трябваше. Налагаше се да се промени.
— Благодаря на всички, че сте тук — поздрави гостите г-н Коутс с поредната си опустошителна усмивка. Когато беше тийнейджър, той бе участвал в един сериал по телевизията, на двадесет беше направил албума си платинен, а след това беше записал всички онези секси видеоклипове. Сега беше кинозвезда и се снимаше в рекламите на „Пепси“. — Днес с удоволствие ви представям следващото поколение от филмови таланти.
След това той изнесе кратка лекция за жените в киноиндустрията. Мерилин Монро, Одри Хепбърн, Елизабет Тейлър, Мерил Стрийп, Никол Кидман, Джулия Стайлс. След това представи първият филм: този на Серена. Светлините бяха приглушени и филмът започна.
Стомахът на Серена се беше свил на топка, докато гледаше кадрите за стотен път. Но въпреки това, той изглеждаше добре. Тя дори се почувства горда от постижението си.
— Хм. Кажи „странен“? — прошушна Беки Дорман на антуража си.
— О, Боже мой. Изглежда като курва в тази рокля — прошепна Рейн Хофщетер на Лора Салмън на задния ред на аулата, където бяха най-големите.
— А в огледалото се видя едната й гърда — прошепна Лора в отговор.
Публиката изръкопляска, когато екранът стана черен, а светлините отново блеснаха. Не беше въодушевено ръкопляскане с писъци и т.н., но беше добре. Някой свирна и Серена се извърна да види кой е бил. Г-н Бекам, разбира се, учителят по филмово изкуство. А тя дори не беше сред ученичките му.
— Чух, че дори не го е снимала сама — каза Кати Фаркас на Изабел Коутс. — Платила на известен режисьор, за да й го направи.
— Мисля, че на Уес Андерсън — кимна в отговор Изабел.
След това г-н Коутс продължи с два други филма. Първият представяше плюсовете от това да гледаш „Улица Сезам“, изразени в диалог между Кармен Фортиър и деветдесет и четири годишната й баба. В този филм май нямаше много смисъл. Следващият беше на Ники Бътън и представляваше обиколка на вилата им в Ръмсън, Ню Джърси, който между впрочем беше адски скучен, особено, когато тя рецитира имената на всичките препарирани животни, събирани през годините. Флафърнатър, Лари, БауУау, Хореи, Ралф, Пигси-Уигси и дрън-дрън.
На кой му пукаше?
Момичетата от „Констънс“ учтиво изръкопляскаха и след това г-н Коутс представи филма на Ванеса… Ванеса се захили в момента, в който на екрана се появи къдравата червена коса на Марджъри. Тя рядко се смееше, да не кажа усмихваше, на публично място, но пък да отчетем и факта, че Марджъри беше просто абсурдна. На Ванеса й се наложи да извърне поглед, понеже цялата се разтресе от нерви и смях. Точно до нея седеше Блеър Уолдорф, както само тя си знаеше — с кръстосани крака и гаден поглед на лицето. Тогава камерата нежно се премести върху свитото тяло на Дан и Ванеса спря да се хили. Боже, колко беше красив.