За момент, след като филма свърши, цялата зала не трепна. Тогава от реда на деветокласничките стана Джени и изръкопляска. Г-н Бекам отново изсвири с уста и цялата зала изригна в аплодисменти.
— Страхотна си, Марджъри — викнаха някои от съучениците й.
— Това с презерватива беше отвратително — прошепна Кати на Изабел на последния ред.
— Какво по дяволите беше това? — попита Лора Салмън.
— Това момиче не е на себе си — съгласи се Рейн.
Най-накрая беше ред на Блеър.
Тя притисна палма си към гърдите, точно имитирайки Одри Хепбърн и начина, по който ядеше кроасани. На задните редове приятелите й танцуваха по местата си и шумно я аплодираха, когато филмът приключи.
— Готино беше, нали — попита Изабел Кати.
— Определено — съгласи се тя.
— Беше окей — сподели Беки Дорман с приятелките си. — Като имаш предвид, че не е имала много време, тъй като е била заета да попълва формуляри до всички известни колежи на Източния бряг.
— Чух, че дори да я приемат в Йеил, ще трябва да отложи влизането си с една година, за да се подложи на терапия — каза друго момиче.
— Заради доведения й брат ли? Чух, че спели заедно, откакто се бил нанесъл у тях — допълни Беки.
— Отврат — казаха момичетата в един глас.
И ето, че Артър Коутс застана на катедрата с бял плик в ръка:
— Знаете, че в действителност няма победители и победени — започна той.
Блеър нервно преглътна. Да, да, да, просто отвори проклетия плик.
— И победителката е…
Тягостна пауза.
— Серена ван дер Удсен!
Всеобщо мълчание.
После Ванеса се изправи и свирна с уста, както я беше научила сестра й. Беше разочарована, но филмът на Серена беше добър, и какво пък — Ванеса беше горда, че е била част от него. Когато я видя да става, Джени също се изправи и започна да ръкопляска. След това стана г-н Бекъм, а след него и цялото училище.
— Браво.
Серена извървя пътя до подиума без да осъзнава какво се случва, а там с радост прие наградата си — два билета до Кан и три нощувки в петзвезден хотел по време на филмовия фестивал през пролетта. Тя се поколеба, докато прибираше блестящата си коса зад ушите, след което се наведе към микрофона.
— Бих искала две момичета да се присъединят към мен — Ванеса Абрамс и Дженифър Хъмфри. Нямаше да се справя без тях.
Ванеса се изплези на Джени и тръгна към подиума. Та нали тя беше снимала целия филм. Заслужаваше го, след като направи всичко това възможно.
Серена стисна ръката на Ванеса и й подаде единия билет:
— Благодаря ти, искам да вземеш това.
Джени пропълзя край съученичките си и се присъедини към Серена и Ванеса на подиума. Серена я целуна по бузата и й връчи другия билет:
— Страхотни сте.
Джени се изчерви. Никога досега не беше заставала пред публика.
„Това не е истина“, помисли си Блеър. Тя стоеше неподвижно в стола си със затворени очи, за да не обръща внимание на аплодисментите. Тя спеше. Беше само три през нощта. Понеделник още не е дошъл. Деляха я само часове от стъпването на подиума и облечена в късметлийския си лилав шлифер, тя щеше да получи наградата от ръцете на г-н Коутс.
Съжалявам.
Блеър отвори очи. Серена все още се усмихваше на публиката.
А Блеър все още бе героиня в най-депресарския филм, правен някога. Филмът на живота й.
Изтерзан романтик не може да откаже
— Спечелих! — извика Серена.
Дан ритна една счупена бутилка от сок на Уест Енд авеню, притискайки телефона здраво до ухото си.
— Какво спечели? — попита той, опитвайки се да звучи незаинтересован.
— Филмовият фестивал. Харесаха го! Не мога да повярвам, но Ванеса каза, че трябва да опитам да вляза в някое художествено училище. Мога да се занимавам с филми! — развълнувано избърбори тя.