— Добре — каза Дан, като не можа да измисли по-подходяща реакция. Всеки път, когато чуеше гласа й, той се чувстваше като мъченик.
— Така де, исках да ти се похваля, понеже си гледал филма — каза тя.
Никакъв отговор.
— Дан?
— Аха?
— Просто се уверявам, че си още на линия. Ами аз трябва да се оправям със сватбата през уикенда и може да нямаме време да се видим. Но все още си ми кавалер нали?
Дан поклати глава. „Откажи й“, въртеше се в главата му.
— Ти обеща — припомни му тя.
— Разбира се — отвърна той и както винаги сърцето му надделя.
— Супер. Хайде ще ти се обадя после. Чао.
Тя затвори, а Дан седна на стълбите пред нечий дом и нервно запали цигара. Дали преиграваше? Дали се беше объркал? Може би на Серена й пукаше за него, поне малко.
Заслужаваше си да се надява.
А и да се терзае.
Дж е по-вкусна
— Значи мина добре? — попита Джени Нейт. Седяха край езерото в Сентръл Парк и гледаха как малки момченца пускат лодките си край плаващи листа и мързеливи патици. Нейт държеше ръката й и за нея нямаше значение дали си говорят или не.
— Аха. Искам да кажа, че още ми предстои да изкарам по-високи оценки този срок и да си напиша есето, но не бях се замислял да почна да уча веднага. Сега ми идва нанагорно — каза той и приближи ръката й до лицето си, за да огледа малките й пръстчета.
— Какво правиш? — засмя се тя.
— Не знам. Радвам се да те видя, Дженифър — каза той и също се усмихна. — През целия уикенд мислех за теб и ето те сега.
— Аз също — каза тя и срамежливо се усмихна. Отново се зачуди дали той ще я целуне.
— Почувствах се малко гадно тогава в парка, когато приятелите ми се появиха — обясни Нейт.
Джени кимна утвърдително.
— Тогава исках да направя нещо. Май трябваше просто да го направя — допълни той.
Да, да!
Нейт я придърпа към себе си и те се целунаха, но без да затварят очи.
На едно парти Джени беше целунала две други момчета по време на една игра, но целувката с Нейт беше кулминацията на живота й. Тя почувства, че ще експлодира от щастие.
Нейт се изненада от умението на Джени в целувките. Беше му по-хубаво от целувките с Блеър. Дженифър беше по-вкусна, нещо като ванилов шейк или захаросана поничка.
Той се отдръпна с поглед, фиксиран върху изчервеното и щастливо лице на Джени.
Дженифър не знаеше за Блеър, а Блеър не знаеше за Дженифър. От известно време той игнорираше обажданията на Блеър и като цяло се държеше все едно тя не съществува, но докога можеше да жонглира така? Рано или късно трябваше да избере?
Просто още не знаеше кой.
Педикюр с вкиснато мляко
След кратко пазаруване в „Шанел“, на приземния етаж на 57-ма улица, Елинор Уолдорф и шаферките й се качиха с асансьора до салона „Фредерик Фекай“. Всички те — Блеър, майка й, Кати, Изабел, Серена и лелята на Блеър — Зо Зо, бяха там за млечно-медената маска за ръце и крака, за маската за лице от кал и водорасли и разбира се за обсъждане на сватбените въпроси. След това щяха да обядват в любимия ресторант на Елинор Уолдорф, „Даниел“. Другата леля на Блеър, Фран, щеше да се присъедини там, понеже мразеше разни хора да й пипат краката.
Салонът беше като известен ресторант, гъмжащ от хора, с тази разлика, че миришеше на шампоан „Фредерик Фекай“ и гел за коса, вместо на храна. Помещението беше голямо и добре осветено, а козметиците летяха нагоре-надолу в услуга на клиентите си, облечени в традиционните бежови халати, с които предпазваха дрехите си. Всяка жена там имаше еднакъв цвят на косата, светлоруса с леки червени кичури. Това беше запазена марка на Горен Ийст Сайд.
— Чао, мон шери — поздрави кльощавото японче на рецепцията. — Уредих три от вас за педикюр, а другите три за козметик. Хайде, хайде, последвайте ме!
Блеър не разбра как се случи така, че се оказа седнала между майка си и Серена с ръце и крака, потопени във ванички с топло мляко с мед. В същото време Кати, Изабел и лелята бяха в другия отдел при козметика.
— Не е ли прекрасно? — измънка майката на Блеър и се настани по-удобно в стола си.
— Млякото ми вони — каза Блеър и се замисли защо не беше постъпила като леля Фран и не се беше срещнала с всички чак за обяд.