— Не съм си правила педикюр от лятото и ноктите ми са толкова ужасни, че няма да се учудя, ако ми развалят млякото — каза Серена.
„Аз също няма да се учудя“, помисли си Блеър.
— Как желаете ноктите си? — попита маникюристката на майката, докато масажираше пръстите й.
— Искам ги заоблени, но не изпъкнали — посъветва я г-жа Уолдорф.
— Моите ги искам квадратни — каза Серена.
— Аз също — добави Блеър, макар да не искаше да си признае, че харесва нещо, което се харесва и на Серена.
Маникюристката на Блеър я плесна през ръката на шега и попита:
— Много сте напрегната. Отпуснете се. Вие ли сте булката?
Блеър я погледна с празен поглед.
— Не, аз съм — весело я поправи Елинор. — За втори път ми е — прошепна тя и замига дразнещо към маникюристката си.
Блеър почувства как мускулите й се стягат. Как можеше да се отпусне?
— Видях страхотно долнище на пижама от кашмир в „Барнис“. Мислех да купя на Сайръс за подарък. Дали ще ги носи? — не спираше да бъбри Елинор.
Серена нервно погледна към Блеър и се зачуди дали трябва да каже нещо. Сега беше моментът да си го върне на Блеър, задето е такава кучка. Можеше да каже нещо от сорта на: „Хей, Блеър, не те ли видях да купуваш такава миналата седмица?“ Но лицето на Блеър ставаше все по-червено, а и Серена нямаше смелостта да каже нещо. Или пък беше твърде добра. Блеър си беше достатъчно прецакана, задето я беше откраднала, та на Серена не й се налагаше да задълбава в проблема.
— Не знам, мамо — изломоти Блеър. Вратът я засърбя. Може би получаваше алергична реакция и трябваше да я закарат в болница.
Маникюристките приключиха с масажа на ръцете им и седнаха на ниски столчета, за да изтрият с пемза краката им и да ги намажат с лавандулово олио.
— Нищо не ми разказа за интервюто? — каза майката на Блеър.
Блеър разплиска млякото си на пода.
— Внимателно — посъветва я маникюристката.
— Извинете. Мина добре, майко, доста добре.
До нея Серена въздъхна:
— И аз имах интервю, в „Браун“. Беше ужасно. Мисля, че на интервюиращия не му беше ден. Държеше се кретенски.
„Браун“? Серена е била в „Браун“ този уикенд? Аларми, сирени, звънци прокънтяха в главата на Блеър.
— Сигурна съм, че си се справила по-добре отколкото очакваш, миличка — успокои я г-жа Уолдорф. — Тези интервюта са ужасни и не знам защо ви затормозяват с тях.
Блеър отново разплиска мляко на пода. Тя просто не можеше да стои мирна. Искаше й се маникюристката да остави крака й.
— Кога беше интервюто ти? — обърна се тя към Серена.
— В събота. — Серена се чудеше дали е редно да спомене, че и Нейт е бил там. Струваше й се, че е по-добре да замълчи.
— По кое време в събота? — продължи да настоява Блеър.
— В дванадесет.
Ооу.
— Нейт също имаше интервю там по същото време — предизвика я Блеър.
Серена си пое въздух и каза:
— Да, знам, видяхме се.
Блеър получи спазъм и маникюристката я плесна отново:
— Внимавайте.
— Той не се е обаждал, откакто се върна — извика Блеър и се загледа в Серена с присвити очи.
— Ние с Нейт не си говорим напоследък — вдигна рамене Серена. Определено нямаше да спомене факта, че с Нейт бяха споделили едно легло в хотелска стая и се бяха събудили, хванати за ръце. Нито, че се бяха напили заедно на партито на Ерик и бяха повръщали отново заедно в храстите зад къщата. Откакто се бяха върнали в града наистина не бяха си говорили. Честна дума.
— Къде се губи Нейт? Не съм го виждала от сто години — изкоментира майка й с прозявка. Масажът я приспиваше.
— Аз също — изсъска Блеър, сигурна, че Серена има нещо общо с това. — Чудя се защо ли?
Серена знаеше, че Блеър очаква от нея да си признае. Тя затвори очи:
— Не гледай мен.
Но в момента, в който го каза, пожела да не беше.
Блеър се изправи рязко и разля легенчетата с мляко.
— По дяволите! — кресна маникюристката, която се подхлъзна от столчето си и се приземи по дупе в локвичка мляко.
— Блеър, какво по…? — извика майка й.
— Извинете. Не мога да стоя тук повече. Отивам си вкъщи — каза тя сковано и гневни сълзи се стекоха от очите й.
Погледна надолу към маникюристката и се извини, след това забърза към вратата, хлъзгайки се по мокрия под.