— Знаеш, че ме желаеш — каза тя на отражението в огледалото, като се престори, че говори на Нейт. Изглеждаше добре и определено беше готова да го направят.
— Готови — каза Серена, като излезе от банята, ухаеща на сладък парфюм. Роклята стоеше страхотно и на нея, но Блеър се опита да не се заглежда. Така или иначе тя се беше справила чудесно в опитите си да не забелязва Серена цял следобед и нямаше смисъл да спира сега.
Някой почука на вратата.
— Хей, момичета, готови ли сте? — попита Арън.
Блеър отвори вратата и го видя заедно с брат си в коридора, облечени в смокинги. Арън беше подкъсил къдриците си, за да не стърчат във всички посоки и изглеждаше като рок звезда на връчването на наградите „Грами“. Поне веднъж Тайлър изглеждаше като съвършения малък джентълмен, с разделена коса и папионка с перфектен възел. Блеър трябваше да признае, че и двамата бяха очарователни.
— Уау, ама тая рокля си я бива — каза Арън.
Тайлър кимна утвърдително и каза искрено:
— Наистина изглеждаш добре, Блеър.
Блеър направи физиономия, наслаждавайки се на полученото внимание:
— Не мислите ли, че ме прави дебела?
Каква кралица на драмата.
Арън само поклати глава и отвърна:
— Откажи се, Блеър, знаеш, че изглеждаш секси.
— Наистина ли мислиш така? — Тя отново направи гримаса.
— Аха. И Муки смята така, защото аз го питах, но той не дойде — трябваше да го оставя вкъщи. Но определено ще пожелае крака ти в тази рокля.
— О, я се махай — викна тя, макар и на шега.
Блеър се обърна към Кати, Изабел и Серена и извика:
— Хайде момичета, да приключим с този мизерник.
Когато всички излязоха от стаята, Блеър хвърли последен поглед на огромното легло. Добре, следващите няколко часа щяха да бъдат ад, а и тя не знаеше къде ще учи следващата година, но днес беше рожденият й ден и тази вечер в този креват тя и Нейт най-накрая щяха да го направят.
— Ти, Сайръс Соломон Роуз, вземаш ли Елинор Уийтън Уолдорф за своя законна съпруга, за да я обичаш и да се грижиш за нея в здраве и болест, докато смъртта ви раздели? — попита унитарианският свещеник в параклиса на Обединените религии.
— Да.
— А ти, Елинор Уийтън Уолдорф, вземаш ли Сайръс Соломон Роуз за свой законен съпруг, за да го обичаш и да се грижиш за него в здраве и болест, докато смъртта ви раздели?
— О, да. Вземам го.
Мисти Бас се размърда на един от неудобните дървени столове и запита Тити Коутс:
— Я ми кажете отново защо бързат толкова със сватбата?
Г-жа Коутс се намести по-близо до приятелката си и й намигна съучастнически зад синия воал на прекрасната си шапчица:
— Чух, че останала без пари. Това е начинът да не е на червено.
Г-жа Арчибалд не издържа и се намеси, наклонявайки се по-близо до ушите на дружките си:
— Аз пък чух, че се влюбила в лятната му вила в Хамптънс. Искала да я купи, ама той не искал да продава. Затова измислила друг начин да се докопа до нея.
— Колко ли ще продължи? — запита любопитно Мисти.
— Ти колко дълго ще издържиш да живееш с това? — злобно се засмя Тити.
Те се загледаха в Сайръс, който изглеждаше по-червендалест отвсякога в сив дневен костюм на райе, с риза, вратовръзка и жилетка в цвят шампанско. Той носеше огромен златен часовник в джоба си и гети.
Гети? Този човек да не смяташе, че това е маскарад?
Елинор изглеждаше очарователно, с изключение на смешната рокля в цвят пепел от рози. В очите й имаше сълзи от щастие, а на врата китките и ушите й блестяха наследствени диаманти.
Но най-важното: шаферите и шаферките…
Блеър стискаше малък букет от зимни лилии и наблюдаваше Нейт, като изцяло игнорираше церемонията.
Преди няколко дни Нейт й беше изпратил кратък мейл с извинение, че не са се виждали от известно време, но му се налагало да прекара Деня на Благодарността с баща си в Мейн. Отговорът на Блеър беше незабавен, с обяснение колко се вълнува за тази вечер. Обаче Нейт не беше отговорил и Блеър се утешаваше с мисълта, че всичко ще си дойде на мястото, когато се видят очи в очи.
Разбира се, ако кучката Серена не им се пречкаше.