Блеър чакаше само за миг погледа на Нейт да падне върху Серена, за да го хване в крачка. Нейт обаче, следеше церемонията, а зелените му очи блестяха от светлината на свещите.
Блеър отново реши да е оптимистка.
Имаше малка вероятност, много малка, да е сбъркала в преценката си за ситуацията. Като изключим Серена, може би Нейт се вълнуваше точно колкото и нея за тази вечер. Защо иначе изглеждаше толкова добре? Та той излъчваше сексапил.
Но и тя също.
Роклята й прилепваше като презерватив, а под нея нямаше нищо, освен чорапи със силикон.
И обувките на Маноло Бланик.
Блеър беше готова. Тя беше сексмашина, заредена с букет.
Добре, но защо Нейт не я поглеждаше?
Нейт симулираше интерес към церемонията, за да избегне погледа на Блеър. Естествено беше забелязал, че тя изглежда превъзходно, но това само усложняваше нещата. В джоба си той стискаше любимата химикалка на Джени, която тя му беше дала, за да му напомня за нея, докато го няма за Деня на Благодарността. Нейт не можеше да доведе Дженифър на сватбата по обясними причини, но беше обещал да се срещнат по-късно в бара на хотела, за да може тя да го види в смокинг. Освен това, Нейт беше обещал да се въздържи от марихуаната преди сватбата, за което сега ужасно съжаляваше. Щеше да му се наложи да се срещне с Блеър абсолютно трезвен. Завря ръката си в джоба и стисна химикалката отново. Стомахът му се беше свил само при мисълта какво го чака.
Серена също беше развълнувана, макар да не й личеше. Всеки път, когато някой професионалист се захванеше с лицето и косата й, резултатите бяха невероятни. Цялото й същество сияеше, а роклята подчертаваше тесния й ханш, извивката на гърба й и прекрасните й крака.
Но в душата й беше хаос.
На първо място, тя се притесняваше за Дан, който напоследък се държеше доста странно.
Преди церемонията не беше успяла да се види с него, но предната нощ говориха по телефона. Май. Всъщност тя говори по телефона, а той само хъмкаше и накрая каза, че ще се видят на сватбата. Серена знаеше, че нещо не е наред, но не и какво.
Притесняваше се и за Блеър, въпреки факта, че Блеър я игнорира цял ден. По време на процедурите момичетата седяха една до друга и Серена чувстваше как напрежението се излъчва от нея като магнитно поле.
От другата страна на пътеката брат й Ерик й намигна. Изглеждаше като принц в смокинга си. Той беше мъжката версия на Серена със златистата си коса, сини очи, с няколко лунички на носа и трапчинки на бузите. Серена му беше разказала за интервюто в „Браун“, а Ерик беше реагирал подобаващо: майната им.
Това, разбира се, не беше най-ценният съвет, който някога бе получавала, но Серена ценеше опита на брат си — поне на него му вършеше работа. А и сериозно се замисли за художествено училище.
Извърна глава и потърси Дан сред гостите, но не успя да забележи развълнуваната му коса сред морето от прекрасни шапки и прически. Дали си беше направил труда да дойде.
Дан се беше превил на една пейка в дъното в опит да не обръща внимание на клюките около себе си, а ръцете му зверски се потяха.
— По-просташко е, отколкото очаквах — каза една жена.
— Боже, какво е облякла? — запита съседката й по място.
— Ами той! — продължи възмущението на двете дами.
— Ами роклите на шаферките. Това е чиста порнография!
Дан не разбираше за какво говорят. Всички присъстващи на сватбата му изглеждаха великолепни, особено Серена. Той се беше постарал да се изтупа максимално, но обувките му бяха далеч от подходящи, а ризата му не беше добре изгладена. За първи път се чувстваше толкова не на място.
Серена обаче пожела той да бъде там и така стана. Точно като жертвен агнец.
— Вече можете да целунете булката — обяви свещеникът.
Сайръс хвана Елинор през кръста, а Блеър притисна букета до стомаха си, за да избегне повръщането.
Целувката не беше особено дълга, но всеки израз на чувства от хора на възрастта на родителите ти и то на публично място може да ти обърне стомаха.
Сайръс настъпи винената чаша, увита в салфетка и от пианото се разнесоха поздравителни акорди.
Най-накрая бяха женени!
Всички гости последваха младоженците извън параклиса.
Отвън, на тротоара, Блеър се промъкна зад Нейт и прошепна в ухото му:
— Липсваше ми!
Той се обърна, като се помъчи да докара най-хубавата усмивка и я целуна по бузата: