Выбрать главу

— Поздравления, Блеър.

— За какво? Това е най-ужасният ден в живота ми — намръщи се тя, а после, като се приближи още малко, добави. — Освен ако не направиш нещо, за да го промениш.

— Какво имаш предвид? — продължи да се усмихва той.

На Блеър й беше дошло до гуша от недомлъвки затова каза направо:

— Имам предвид, че не нося бельо.

Усмивката изчезна от лицето на Нейт и той потърси химикалката в джоба си:

— Добре.

— Ти дори не си ми честитил рождения ден, а и не си ми подарил нищо. — Тя издаде долната си устна и потупа джобовете на Нейт.

Нейт стисна химикалката в ръка, за да я скрие от Блеър.

— Защо не попиташ онзи тип дали иска да ни снима? — предложи той.

Фотографът на Вог беше зает да снима младоженците на задната седалка на бентлито им. Блеър се приближи до него и като го дръпна за ръкава попита:

— Ще ме снимаш ли с гаджето ми?

Но когато се обърна, Нейт се беше покрил.

По-надолу на улицата Серена чакаше Дан да излезе от параклиса, точно както се бяха разбрали. Той се появи и тръгна към нея с наведена глава.

— Извинявай за всичко. Надявам се да не е било твърде странно — каза тя и леко го прегърна.

— Всичко е наред — каза той с ръце в джобовете.

— Е, за мен беше странно, а познавам тези хора — каза тя.

Изглеждаше истински благодарна, задето той е там и Дан реши да се поотпусне малко:

— Изглеждаш страхотно.

— Ти също. Хайде — усмихна се тя и го повлече към една лимузина. Бутна го на задната седалка и допълни: — Да се напием.

Цялата кола беше за тях. Дан обичаше аромата на кожена гарнитура. Той седна близо до нея и краката им се докоснаха.

— Благодаря ти, че дойде с мен — каза Серена.

Дан извърна глава и погледите им се срещнаха. Лимузината тъкмо щеше да тръгне, а Серена усети, че той ще каже нещо сериозно.

Тогава вратата се отвори и, останал без дъх, Нейт навря глава в колата:

— Хей, пичове, нещо против да се возя при вас?

Нямаше начин да го прецакат в кола само с Блеър.

Зад него се появи Ерик:

— А аз? Донесох пиене.

Той метна бутилка прасковен ликьор на седалката.

Серена се премести, за да направи повече място и каза усмихнато:

— Колкото повече, толкова по-забавно!

Дан не каза нищо. Просто запали цигара.

Сватбеният прием не е купон

— Сигурно си много развълнувана!

— Поздравления, скъпа!

На Блеър не й беше лесно, а майка й и Сайръс също не улесняваха нещата. Мускулите на лицето я боляха от усмивки и й се повръщаше от целувки и лицемерни въпроси от рода на: „Сигурно си много щастлива?“.

Нещата бяха стигнали до краен предел, когато фотографът я накара да позира, с допрени към червената буза на Сайръс устни. Отврат!

— Много е готина за приятел — чу Блеър Арън да говори за нея. Тя седеше до него, а той не спираше да се хвали колко е доволен от нея като сестра. Блеър усещаше сарказма му и искаше да го фрасне с нещо.

„Честит ми рожден ден, честит ми рожден ден“ — помисли си горчиво тя. Веднага след като приемането на гостите свършеше, щеше да отиде да намери Нейт и сериозно да си поговорят. Той не разбираше ли колко се нуждае тя от него в този момент? Не виждаше ли?

— Поне това са направили като хората — прошепна Мисти Бас на съпруга си, след като минаха покрай младоженците и влязоха в елегантната бална зала на хотел „Сейнт Клер“. Залата блестеше от белите покривки, среброто, кристала и светлина на свещите. В ъгъла имаше арфист, който тихичко свиреше, а сервитьорите летяха нагоре-надолу с чаши шампанско и водеха гостите до масите им.

Ако Блеър се беше ангажирала с подредбата на масите, нещата щяха да имат леко по-различен облик, но Серена, Нейт, Ерик и Дан бяха сложени на една маса, като Серена беше между Дан и Нейт. От другата страна седеше Чък Бас, най-неприятният човек според Дан и Серена. Той беше наплескал косата си с гел, което беше нетипично за него. Така изглеждаше като пенис повече и отпреди.

(Пенис, съществително: дразнещ, арогантен кретен. Обикновено, но не винаги, дребен и плешив. Смята се за най-якия пич в стаята.)

Всъщност Чък беше страшно красив, като моделите от реклами за афтършейв, обаче поведението му беше на пенис.