— Имам лошото усещане, че ще си навлека доста неприятности заради това — каза той, сякаш предчувстваше какво ще стане.
— Защо? — начумери се тя.
— Не зная. — Нямаше как да обясни на Джени, че гаджето му, Блеър, е в съседната зала и най-вероятно е въоръжена и опасна. — Просто имам предчувствие.
— Не се притеснявай. Нищо нередно не правим — каза тя и стисна ръката му.
— Е, със Сайръс и Тайлър си говорехме за фамилното ни име — подхвана Елинор разговор след като „кенел“-а беше сервиран заедно със зелена салата.
— Какво за името ни? И какво, по дяволите, е това? — попита Блеър, бучкайки ястието.
— Не помниш ли, че го избрахме заедно на дегустацията?
Блеър опита малка хапка и каза:
— Има вкус на котешка храна. — Тя избута чинията настрани и се захвана отново с шампанското.
— Ами Тайлър се съгласи да смени името си на Роуз. Аз вече го направих. Остава и ти да решиш.
Блеър ритна крака на стола. Това не беше първият път, в който подхващаха тази тема.
— Ти сменяш твоето име? — попита тя невярващо брат си.
— Да, така реших. Тайлър Роуз. Звучи много яко, като на DJ — обясни брат й.
— Определено — съгласи се Арън. — На пулта е Тайлър Роуз, на живо от 72-ра улица.
— Млъкни — измънка Блеър. Не стига, че второто й име беше ужасно, но сега искаха да я набутат с още по-кошмарна фамилия. Блеър Корнелия Роуз — ааа, няма начин. — Казах ти и преди. Няма да го сменя.
Лицето на майка й посърна:
— О, Блеър, толкова ще е хубаво, ако сме с еднакво фамилно име. Като едно семейство.
— Не — заинати се Блеър.
— Ако поне помислиш още малко, това ще означава много за майка ти и мен — погледна я снизходително Сайръс.
Блеър стисна устни, за да не изкрещи от ярост. Коя част от „НЕ“ не успяха да разберат? Обърна се към Нейт, но столът му беше… празен. Ох, защо всичко трябваше да е толкова объркано?
— Съжалявам — каза тя горчиво. Храната се надигна в стомаха й и се смеси с литрите шампанско, които беше погълнала. Сложи ръка на устата си и стана от масата.
Серена и Ерик си правеха скулптури от основното ястие на съседната маса. Този „кенел“ беше ужасен за консумиране, а групата все още не беше започнала да свири и нямаше какво да се прави. Ерик беше взел манджата на Нейт и сега тримата заедно правеха прекрасна скулптура с форма на риба, закрепена с коктейлни сламки. Ерик беше страхотен в макетите, понеже учеше архитектура.
На Дан ястието му хареса. Той го ядеше бавно, събирайки кураж за това, което си беше наумил да направи.
— Може ли да поговорим за малко? — попита най-накрая той Серена, като сложи ръка до чинията й, за да й привлече вниманието.
— Разбира се — каза тя, като се обърна към него.
— Не ми обръщайте внимание, аз си имам работа — каза Ерик, като укрепваше „кенел“-а с масло.
— Какво става? — попита Серена. Тя прибра косата си зад ушите и се наведе към Дан, отдавайки му цялото си внимание.
Дан погледна в почти морскосините й очи и се опита да открие в тях това, което търсеше. Нещото, което да успокои тревогите му. Факта, че тя го обича, колкото и той нея. Но не успя да види нищо, освен синия цвят.
— Просто исках да кажа, че не исках… имам предвид… като ти изпратих стихотворението, си помислих… — той самият не знаеше какво се опитва да й каже. Звучеше сякаш й се извиняваше, но не съжаляваше. Освен за факта, че очите й продължаваха да са просто сини.
— О, не се притеснявай за това. Беше просто леко напрегнат, това е — отвърна Серена и отпи от шампанското си.
Леко напрегнат? Това пък какво трябваше да означава?
Точно в този момент групата засвири.
— Оу, обожавам тази песен! — извика Серена. Песента беше „Буза до буза“, а тя беше като попивателна за такава музика.
— Дами и господа, булката и младоженецът! — обяви вокалът на групата. Сайръс и Елинор се появиха на дансинга, канейки други двойки да се присъединят към тях.
Чък хвана Кати и Изабел и ги поведе натам, а секунди по-късно ръцете му вече бяха значително по-надолу по техните тела.
— Да танцуваме? — каза Серена и подаде ръка на Дан.