— Махай си скапаните ръце от сестра ми! — кресна Дан, сочейки Нейт с горящата си цигара.
— Дан? Недей, всичко е наред — каза Джени и се изправи.
— Не, не е наред — захили се Дан. — Нищо не знаеш.
Нейт стисна крака на Джени, за да я успокои и стана:
— Всичко е наред, пич. Ние сме приятели, знаеш.
Дан поклати глава. Сълзи от ярост се стичаха по лицето му и падаха на пода.
— Махай се от мен — каза той.
— Какъв ти е проблемът? Да не си пиян? — викна Джени.
— Тръгвай, Джени. Отиваме си у дома — каза той и я грабна за ръката.
— Ау, пусни ме — опита се тя да се освободи.
— Пич, защо не се прибереш, аз поемам отговорност да я доведа по-късно — намеси се Нейт.
— Да, сигурен съм, че така ще направиш — изплю се Дан и отново посегна за ръката на Джени.
— Дан — чу се спокоен саркастичен глас от бара. — Защо просто не отидеш да напишеш някое стихотворение за това, а? Я се успокой.
Дан, Джени и Нейт погледнаха натам. Беше Ванеса, седнала на един стол на бара в сексапилната си рокля. Устните й бяха тъмночервени, а кафявите й очи се смееха. Косата й беше обръсната като на кадет от армията, а бледата й кожа сияеше на светлината. Изглеждаше доста добре.
Поне според Дан.
Най-очарователни бяха очите й. Защо не ги беше забелязал досега? Те не бяха просто кафяви, както очите на Серена бяха просто сини. Те му говореха и казваха неща, които той искаше да чуе.
— Здравей — каза му тя.
— Здравей. Какво правиш тук? — отвърна той.
Ванеса се смъкна от стола и се приближи. Сложи ръка на рамото му и го целуна по бузата:
— Черпя те едно питие, хайде.
Както винаги Б е в тоалетната, но този път и С
Групата свиреше все хубави песни, а Серена и Ерик се преструваха на Фред Астер и Джинджър Роджърс в тяхното ъгълче от дансинга. Серена ръкомахаше, като се опитваше да не й пука и да е центърът на купона. Обаче не можеше да разкара тъжната физиономия на Дан от ума си.
След това се появи Чък.
— Може ли? — попита той и избута Ерик, като сложи ръка на кръста й.
Нямаше по-добра причина да спреш да танцуваш от това:
— Няма начин — отвърна тя.
Напусна дансинга и взе чантичката си от стола. Може би щеше да хване Дан на бара и да се разберат на по цигара.
Но когато стигна до бара, видя, че Дан е укротен… от Ванеса. Ръката й беше на рамото му и макар да бе с обръсната глава и грубиянските си обувки, лицето й излъчваше мекота, която Серена не беше виждала в него досега. Може би защото те се гледаха някак… влюбено!
Серена продължи да върви и така чак до тоалетната. Имаше нужда от цигара, а не искаше да проваля момента им на близост.
Блеър се беше покачила на мивката и пушеше цигара от цигара. Тя чу, че някой влезе, но не се обърна да види кой. Беше завладяна от собствената си трагедия.
Шансовете да влезе в Йеил не бяха много добри, дори след щедрото дарение на баща й. Нейт не я обичаше. Тя дори беше с различна фамилия от остатъка от семейството си. Все още беше девствена и сякаш без много да се старае бе станала друг човек. Сякаш я беше прегазила кола и сега страдаше от амнезия, без да осъзнава какво й се е случило.
Носът й потече на роклята и тя просто го замаза. Дори не знаеше дали все още плаче. Чувстваше се като без крайници.
— Хей, Блеър, добре ли си? — попита нежно Серена, но от разстояние. Блеър нямаше кучешки зъби, но можеше спокойно да ти отхапе главата.
Блеър погледна през рамото си и кимна. Кичури коса бяха залепнали на мокрото й лице, а моливът на очите й беше размазан.
— Ето — каза Серена, като се приближи с цял куп салфетки. — Имам доста гримове в чантичката си, ако имаш нужда от нещо.
— Благодаря — каза Блеър и взе салфетките. Тя си издуха носа, а раменете й се разтресоха от усилието. Серена никога не я беше виждала такава.
— Добре ли си? — попита отново тя.
Блеър вдигна поглед и видя съчувствие в очите й. Беше невероятно, но факт. Въпреки гадното й държание в последно време, Серена още беше загрижена за нея.
— Не, определено не съм добре. Животът ми е пълна каша — призна си тя и изхлипа.
Едната мънистена презрамка падна от рамото й, а Серена се пресегна и я постави на мястото й.