Сега Дан си спомни този момент и се усмихна. Серена определено намираше думи да общува с него. Тя току-що го беше поканила да прекарат уикенда заедно. Двамата май се влюбваха, можеше и да отидат в един и същ колеж, а защо не и да прекарат остатъка от живота си заедно.
Внимателно, Дан, това твое въображение пак се развихря.
На Пето авеню, на ъгъла на парка, те завиха към центъра и покрай хотел „Пиер“, където в десети клас се бяха срещнали на танци. Дан си спомни как я беше наблюдавал. Тогава тя беше облечена в зелена рокля без презрамки, която караше косата й да блести, седеше на масата с приятелите си и се забавляваше. Той си мечтаеше да се познават, защото вече беше влюбен в нея.
Минаха покрай зъболекаря на Серена и онази стара къща, позната на всички като Фрик, сега превърната в музей. На Дан му се прииска да разбие вратата и да целуне Серена на едно от прекрасните старинни легла на горния етаж. Искаше му се с нея да живеят вътре, като бежанци в рая.
Те продължаваха да вървят по 72-ра улица покрай жилището на Блеър Уолдорф и Серена вдигна поглед. Тя познаваше Блеър от първи клас и беше ходила в апартамента на семейство Уолдорф стотици пъти, но вече не беше добре дошла там.
Естествено Серена не можеше да се прави на абсолютно безгрешна, защото й беше пределно ясно какво е вбесило Блеър най-много. Не беше фактът, че Серена не бе поддържала връзка със старите си приятели от Ню Йорк, нито фактът, че е купонясвала из Европа, докато родителите на Блеър са се развеждали. Това, което наистина бе вкиснало отношенията им, бе фактът, че Серена и Нейт преспаха заедно преди тя да замине за пансиона.
Това беше преди почти две години и чак не й се вярваше, че се беше случило с нея, понеже Серена, Блеър и Нейт бяха наистина страхотна тройка. Всъщност Серена се надяваше, че Блеър ще погледне на тази случка като на обикновена лудория, която се случва между близки приятели и ще й прости. Така де, това си беше само онзи път, а и Блеър и Нейт бяха още заедно. Но Блеър беше разбрала наскоро и всичко нямаше да се размине просто така.
Серена потърси цигара в чантичката си и след като намери, я пъхна в устата си, спря и си запали. Дан я изчака да поеме и издиша сивия пушек. Тя придърпа поизносената си чанта от „Бърбери“.
— Хайде да ходим да поседим на стълбите на „Метрополитън“ — каза Серена и хвана ръката му. Много бързо те извървяха десетте преки до музея. Серена издърпа Дан до средата на стълбите и седна. От другата страна на улицата се намираше нейното жилище. Както обикновено, родителите й ги нямаше — бяха на благотворителен бал или на откриване на някоя галерия, а прозорците изглеждаха тъмни и самотни.
Серена пусна ръката на Дан и той се почуди дали не е направил нещо не както трябва. Беше му невъзможно да прочете мислите й и това го влудяваше.
— Аз, Нейт и Блеър седяхме с часове на тези стълби и си говорехме — каза Серена. — Понякога трябваше да ходим някъде и с Блеър се нагласявахме и тогава Нейт се появяваше с бутилка, купувахме си цигари и сядахме да си купонясваме на тези стълби. — Серена погледна към звездите с големите си бляскави очи, но този път в тях имаше сълзи.
— Понякога ми се иска… — започна отново тя, но гласът й се загуби. Не беше сигурна какво точно й се иска, но й беше омръзнало да се чувства виновна заради Блеър и Нейт. — Извинявай, ако те отегчавам — допълни тя и се загледа в обувките си.
— Не, няма проблем — отвърна Дан.
Искаше му се да хване ръката й отново, но тя я беше скрила в джоба си. Вместо това, докосна лакътя й. Това беше неговият шанс. На Дан му се прииска да измисли нещо красиво и страстно, което да каже, но не можеше, защото сърцето му биеше в гърлото. И преди нервите му да го парализират напълно, той се наведе и я целуна нежно по устните. Земята се разтресе и той се почувства доволен от факта, че е седнал. Когато се отдръпна, забеляза втренчения поглед на Серена.
Тя избърса носа си и му се усмихна. А след това повдигна брадичка и го целуна. Това беше малка целувка по долната устна, след която тя се наведе и зарови глава в рамото му.
„Господи, за какво ли си мисли? — отчаяно се запита Дан. Защо не ми казва нищо?“
— Е, къде ходят хората от Западната част да се забавляват? Имат ли си такова местенце? — попита тя.