— Не съвсем — отговори той, а ръката му още седеше на кръста й. Точно в този момент не му се говореше. В този момент му се искаше, хванати за ръце да се хвърлят от ръба на някоя скала в огряното от лунна светлина море и да се понесат по водата. Искаше да я целува отново и отново, и отново. — Аз ходя до хангара с лодките през деня, а вечер просто се мотаем.
— Хангара, ще ме заведеш ли?
Той кимна, да, щеше да я заведе навсякъде.
Изчака да вдигне главата си, за да може да я целуне отново, но тя я бе положила на рамото му, вдишваше от аромата на палтото на Дан и се успокояваше.
Поседяха така още известно време, а Дан бе толкова притеснен и щастлив, и очарован, че даже не можеше да запали цигара. Малко се надяваше да заспят така прегърнати и да се събудят от розовото сияние на изгрева.
Но няколко минути по-късно Серена се отдръпна и каза:
— По-добре да се прибирам, преди да съм заспала. Скоро ще се видим, нали? — тя се наведе и го целуна по бузата, а косата й го погъделичка по ухото и той трепна.
Той кимна. Трябва ли да си тръгваш? Беше го страх да си отвори устата, за да не се изпусне да каже това, което избягваше цяла вечер. Обичам те. Все още се боеше, че ще я отблъсне.
Проследи с поглед как прекосява улицата, а бледата й коса се развява след нея. Портиерът отвори вратата и тя изчезна вътре.
Серена се качваше с асансьора и си играеше с ключовете в джоба на платото. Само до преди няколко седмици в петък вечер тя щеше да си е у дома, да гледа телевизия и да се самосъжалява. Колко щастлива беше, че се е сприятелила с Дан.
Дан поседя на стъпалата на музея още няколко минути, докато светлините на последния етаж останаха включени. Представи си как Серена изува ботушите си в коридора и мята палтото си на някой стол, така че прислужницата да го прибере. Как се преоблича в дълга, бяла, копринена наметка, как сяда пред позлатено огледало и реше косите си, като принцеса от някоя приказка. Дан докосна долната си устна с показалеца. Наистина ли се бяха целунали? Толкова пъти го беше правил на сън, че му беше трудно да повярва, че се е случило наистина.
Той се изправи, потърка очи и се протегна. Наистина се чувстваше много добре. Всичко това беше малко смешно — изведнъж той се превърна в момчето, за което мразеше да чете в книгите. Най-щастливото момче на света.
Втори удар!
— Не виждам защо трябва да ходиш в „Браун“ същият уикенд, в който аз ще ходя в Йеил — викна Блеър от банята. В това време Нейт се беше опънал на леглото й и размахваше един от нейните колани, за да може Кити Минки, синята руска котка на Блеър, да го гони. Светлините бяха загасени, а на тяхно място блестяха свещи, от уредбата се чуваше Мейси Грей, а Нейт беше гол до кръста.
— Нейт? — нетърпеливо повтори Блеър. Тя беше започнала да се съблича и да трупа дрехите си на купчина в банята. Беше запланувала да прекарат уикенда заедно в Ню Хейвън. Можеха да наемат кола и да отседнат в романтичен хотел със закуска в леглото, все едно бяха на меден месец.
— Аха — отговори най-накрая той — Ами не знам. Предполагам, че това е датата, която са определили от „Браун“. Съжалявам. — Той издърпа колана измежду лапите на котката и го завъртя над главата й, като така я уплаши, че тя се завря в гардероба. След това се обърна по гръб, загледа се безцелно в тавана, и зачака.
Миналият път, когато за малко да го направят, Нейт призна на Блеър, че вече го е правил и то с най-добрата й приятелка — Серена, през лятото преди тя да замине за пансион. Някак му се стори много гадно да го направят, без Блеър да знае, че А) не му е за първи път и Б) го беше направил с бившата й най-добра приятелка. Естествено, веднага след като си беше признал, на Блеър хич не й беше до секс. Та тя беше бясна.
Слава Богу, всичко това вече беше зад гърба им. Така де, почти всичко.
Блеър приключи със закопчаването на новите си обувки на Маноло Бланик и се напръска с парфюм. След това затвори очи и преброи до три. Едно, две, три. През тези кратки секунди тя си представи филм за това как тя и Нейт прекарват невероятна нощ заедно. Те бяха заедно от деца и някак предопределени да са винаги заедно и да се отдадат изцяло един на друг. Отвори очи и прокара четката през косата си още веднъж, след което си хвърли последен поглед в огледалото. Да, изглеждаше уверена и готова. Изглеждаше като човек, който винаги получава каквото пожелае. Тя беше момичето, което ще учи в Йеил и щеше да се омъжи за момчето от въображаемия й филм. Е, да, де само ако ноздрите й не бяха толкова големи, а гърдите толкова малки, но все тая.