— Ха! — каза Арахна.
Дори Анабет трябваше да признае, че заплахата й звучи глупаво. Как можеше едно момиче с увит в полиетилен глезен да премести огромната статуя от подземието?
— Опасявам се, че първо ще трябва да ме победиш, мила моя — процеди Арахна, — а това, уви, е невъзможно.
Съществото се появи иззад паяжините и Анабет разбра, че подвигът й е обречен. Щеше да умре.
Арахна имаше тялото на огромна черна вдовица с червеникав знак на корема и лепкави паечни жлези. Осемте й източени крака завършваха с криви шипове, големи колкото кинжала на Анабет. Ако паякът приближеше, Анабет щеше да припадне само от сладникавата му воня.
Но най-отвратително бе уродливото лице.
Някога Арахна може и да е била красива. Сега обаче черни мандибули излизаха от устата й като бивни. Другите й зъби бяха мутирали в тънки бели иглички. Тъмни мустаци покриваха бузите. Очите й бяха огромни, без клепачи и напълно черни. От слепоочията се подаваше втори чифт по-малки очи.
Съществото нададе странен тракащ звук, който вероятно бе чудовищен смях.
— Сега ще пирувам с плътта ти, скъпа моя — каза Арахна, — ала не се бой. После ще изтъка красив гоблен, изобразяващ смъртта ти.
XXXVII. Лио
Лио съжали, че е толкова добър. Понякога това му носеше големи неприятности. Ако не бе имал такова набито око за механиката, може би нямаше да намерят тайната шахта, нямаше да се загубят в подземията, и най-важното — нямаше да бъдат нападнати от метални пичове. Само че той забеляза шахтата и оттам всичко отиде на кино.
Хейзъл също имаше известна вина за станалото. Усетът й за посока под земята не работеше добре в Рим. Тя продължаваше да ги води насам-натам из града, докато накрая на всички не им се зави свят.
— Съжалявам — каза накрая тя, — просто тук има толкова много подземия! Не мога да се ориентирам. Чувството е като да си в средата на оркестър и да се опитваш да се съсредоточиш върху отделен инструмент. Оглушавам!
В резултат на това обиколиха целия град. Франк изглеждаше доволен от възможността да се тътри като овчарско куче (Лио се замисли дали момчето може да се превръща в такова, или — още по-добре — в кон, който Лио да яхне.). Самият той обаче започваше да се изнервя. Краката го боляха, денят бе слънчев и горещ, а улиците бяха претъпкани от туристи.
На Форума бе добре, макар от постройките да бяха останали главно руини, обрасли с храсти и дървета. Трябваше ти много въображение, за да си го представиш като центъра на Вечния град. Лио успя да го направи само защото бе виждал Нов Рим в Калифорния.
Минаха покрай няколко големи църкви, под няколко арки, през магазини за облекло и ресторанти за бързо хранене. Една древна статуя изглеждаше така, сякаш сочи към най-близкия „Макдоналдс“.
На по-широките улици трафикът беше безумен. Лио смяташе, че шофьорите в Хюстън са откачени, но римляните му взеха акъла.
Прекараха по-голямата част от времето си, вървейки из криволичещи улички. Често излизаха до фонтани и малки кафенета, в които Лио не можеше да си почине.
— Не съм вярвала, че някой ден ще видя Рим — каза Хейзъл. — Когато бях жива, го управляваше Мусолини.
— Мусолини? — намръщи се Лио. — Той не е ли бил супер гъст с Хитлер?
Хейзъл го погледна, все едно е извънземен.
— Супер гъст?
— Няма значение.
— Бих се радвала да видя фонтана „Треви“ — каза тя.
— Тук навсякъде има фонтани — каза Лио.
— Или Стълбището на Испанския площад…
— Защо ще идваш в Италия, за да видиш нещо испанско? — попита Лио. — Това не е ли като да идеш в Китай и да ядеш мексиканска храна?
— Ти си безнадежден случай — оплака се Хейзъл.
— И друг път са ми го казвали.
Тя се обърна към Франк и го хвана за ръка, все едно Лио бе спрял да съществува.
— Хайде. Мисля, че трябва да продължим в тази посока.
Франк се усмихна притеснено към Лио — като че ли не знаеше дали трябва да злорадства, или да му благодари, задето се бе държал като пълен идиот. Така или иначе, той охотно позволи на Хейзъл да го помъкне нанякъде.
След безкрайно много ходене стигнаха една църква или поне Лио я сметна за такава. Основната част на сградата имаше висок купол за покрив. Над входа той бе триъгълен, подпрян от традиционни римски колони и с надпис на върха: М. АГРИПА… или нещо подобно.
— Това сигурно значи, че има епидемия от грип — предположи Лио.