— Това е най-добрият ни шанс. — Хейзъл изглеждаше по-сигурна, отколкото бе звучала в началото на деня. — Тайният вход трябва да е някъде тук.
Туристически групи изпълваха помещението. Гидове заставаха пред шарени афиши с различни номера и говореха на различни езици. От това мястото заприлича на международно бинго.
Лио се заслуша в испанския гид за малко, след което каза на приятелите си:
— Това е Пантеонът. Построен е за боговете от Марк Агрипа. След като изгорял, бил построен наново от император Адриан. Стои на мястото си от две хиляди години. Това е една от най-добре запазените римски сгради в света.
— Откъде знаеш това? — погледнаха го смаяни Франк и Хейзъл.
— По природа съм си гениален.
— Гениален си, грънци — отвърна Франк, — подслушал си някоя от групите.
— Може би — ухили се Лио. — Да вървим. Трябва да намерим тайния проход. Да се надяваме, че в Пантеона има климатик.
Естествено, климатик нямаше.
От друга страна, нямаше опашки и такса за вход, така че просто си проправиха път през тълпите и влязоха вътре. Вътрешността на сградата бе доста впечатляваща, особено като се имаше предвид, че е на две хиляди години. Върху мраморния под бяха изобразени кръгове и квадрати, все едно римляните бяха играли на морски шах. Основното помещение бе една кръгла ротонда, напомняща на класическите правителствени сгради в САЩ. По стените имаше различни светилища, статуи и гробници. Най-много грабваше окото куполът. Цялата светлина в сградата идваше от кръгъл отвор на върха. Лъч слънчева светлина влизаше в ротондата и блестеше по пода, все едно Зевс бе поставил лупа, с която се надяваше да изпепели малките жалки хора.
Лио не бе архитект като Анабет, но въпреки това оцени вложената инженерна мисъл.
Римляните бяха направили купола от големи каменни плочи, в които имаше празни кухи квадратни кутийки. Това изглеждаше готино, а освен това, досети се Лио, правеше купола лек и по-лесен за издигане.
Не каза това на приятелите си. Съмняваше се, че на тях ще им пука, но ако Анабет бе тук, вероятно щеше да говори цял ден за това. Лио се запита как ли се справя момичето с мисията си по петите на Знака на Атина. Не бе предполагал, че ще се чувства така, но се притесняваше за страховитата блондинка.
Хейзъл спря в центъра на залата и се завъртя в кръг.
— Това е невероятно. В стари времена децата на Вулкан идвали тук, за да изковат оръжията на героите. Тук се омагьосвало имперското злато.
Лио се замисли как ли е ставало това. Представи си как група герои в тъмни роби дискретно мъкнат балиста.
— Ние обаче не сме тук заради това — предположи той.
— Не — отвърна Хейзъл, — тук има вход. Тунел, който ще ни отведе при Нико. Чувствам, че е близо. Но не съм сигурна къде.
— Ако тази сграда е на две хиляди години — изсумтя Франк, — е нормално да има таен проход, останал от древни времена.
В този момент Лио направи грешката да забележи тайната шахта. Той огледа вътрешността на храма, като си мислеше: „Къде бих поставил таен проход?“.
Понякога можеше да разбере как работи една машина, като постави ръката си върху нея. Така се бе научил да кара хеликоптер. Така бе поправил Фестус (докато драконът още беше цял). Веднъж дори бе успял да преправи надписа на „Таймс Скуеър“ и на него се изписа: ВСИЧКИ МАЦКИ СИ ПАДАТ ПО ЛИО. Случайно, разбира се.
Сега той се опита да разбере тайните на тази древна сграда. Обърна се към един червен олтар, върху който бе поставена статуя на Света Богородица.
— Тук — каза той и тръгна уверено към светилището.
То бе оформено като огнище. В дъното му имаше ниша. На полицата над нея бе изписано име, все едно бе гробница.
— Проходът е някъде тук — каза той. — Зад гроба на този пич. Някой си Рафаело32?
— Май е бил известен художник — подхвърли Хейзъл.
Лио сви рамене. Имаше братовчед на име Рафаел и името не му се струваше специално. Замисли се дали може да извади динамит от колана си и да направи малка дискретна експлозия. Реши обаче, че хората, които отговарят за мястото, няма да се зарадват.
— Задръжте малко. — Лио се огледа наоколо, за да е сигурен, че никой не ги гледа. Повечето туристи зяпаха към купола, но трима души му се сториха подозрителни. Дебели американци на средна възраст на около петнайсетина метра от тях, които говореха на висок глас и се оплакваха от жегите. Приличаха на морски крави, навлекли дрехи за плаж — сандали, къси панталонки, ризи и широкополи шапки. Краката им бяха големи, бледи и с грозно изпъкнали вени. Изглеждаха много отегчени и Лио се замисли какво търсят тук.
32
Италиански художник и архитект от Късния ренесанс, творил в края на XV и началото на XVI век. Смятан за един от тримата големи майстори на периода заедно с Леонардо да Винчи и Микеланджело. — Бел.ред.