Металните кучета дотичаха до господарката си. Те започнаха да ръмжат към Анабет, но в движенията им се долавяше известна несигурност, сякаш не искаха да я нападат.
— Казваш истината — отсъди Рейна. — Може би ти самата нямаш общо с това предателство. Някой обаче ще плати за това оскърбление.
Долу на форума бе настъпил хаос. Тълпите се блъскаха в опит да се измъкнат. Няколко героя се сбиха.
— Касапница — процеди Рейна. — Трябва да я предотвратим.
Анабет имаше ужасното чувство, че за последен път се съгласява с Рейна за нещо, но двете хукнаха надолу по хълма. Ако оръжията бяха разрешени в града, приятелите й вече щяха да са мъртви. Римските герои в лагера се бяха превърнали в разярена тълпа. Някои хвърляха чинии, камъни и храна по Арго II, което бе безсмислено — предметите падаха обратно върху тях. Няколко десетки римляни обкръжиха Джейсън и Пайпър, които се опитваха да ги успокоят, но без особен успех. Очароващият глас на Пайпър бе безполезен срещу толкова побеснели герои. Челото на Джейсън кървеше, а пурпурното му наметало бе станало на парцали. Той продължаваше да вика:
— На ваша страна съм! — но оранжевата му тениска от лагера на нечистокръвните настървяваше тълпата, която и без това бе озверяла заради бойния кораб, който не спираше да мята летящи копия към Нов Рим.
Едно от тях падна наблизо и взриви един магазин за тоги.
— Плутон да го вземе — прокле Рейна, — виж!
Въоръжени легионери тичаха към форума. Два артилерийски отряда поставяха катапулти зад померия и се готвеха да открият огън по Арго II.
— Това само ще влоши нещата — каза Анабет.
— Мразя работата си — изръмжа Рейна. Тя хукна към легионерите, а кучетата й я последваха.
„Пърси! — помисли си Анабет, като го търсеше с очи сред форума. — Къде си?“
Двама римляни се опитаха да я сграбчат. Тя мина покрай тях и се шмугна в тълпата. Освен горящите скамейки, побеснелите римляни и взривяващите се сгради за хаоса допринасяха и стотици червеникави духове, които минаваха през героите на форума и викаха неразбираемо. Фавните също се възползваха от хаоса и нападнаха масите от пиршеството, отмъквайки храна и прибори. Един мина покрай Анабет, награбил няколко такоси и стиснал ананас в устата си. Статуя на Терминус се появи с взрив до Анабет и започна да я ругае на латински, несъмнено наричайки я предател и нарушител. Тя мина покрай бога на Границите и продължи да бяга.
Най-накрая забеляза Пърси. Той и приятелите му, Хейзъл и Франк, стояха в центъра на фонтан. Пърси отблъскваше гневните римляни с вълни от вода. Тогата му бе станала на парцали, но той не изглеждаше ранен.
Анабет му извика, а форумът се разтърси от още една експлозия. Този път светлината проблясна точно над тях. Един от римските катапулти бе стрелял и Арго II се наклони на една страна. Покритият му с бронз корпус заскърца.
Анабет забеляза, че някаква фигурка отчаяно стиска въжената стълба и се опитва да слезе. Беше Октавиан. Робата му пушеше, а лицето му бе почерняло от сажди.
Пърси изблъска римската тълпа с още една вълна.
Анабет изтича до него, като избегна крошето на един римлянин и един поднос със сандвичи, полетял към лицето й.
— Анабет! — извика Пърси. — Какво…
— Не знам! — извика тя.
— Ще ви кажа аз какво! — долетя отгоре нечий глас. Октавиан бе слязъл до края на стълбата.
— Гърците откриха огън по нас! Вашето момче Лио насочи оръдията си към Рим!
Анабет се почувства така, сякаш бе полята с течен азот. Имаше чувството, че ще се пръсне на милион замръзнали частици.
— Лъжеш! — каза тя. — Лио никога не би…
— Бях там! — кресна в отговор Октавиан. — Видях го със собствените си очи!
Арго II отвърна на огъня. Легионерите на бойното поле се пръснаха, когато един от катапултите им стана на трески.
— Виждате ли? — изпищя Октавиан. — Римляни, убийте натрапниците!
Анабет простена отчаяно. Нямаше време да докаже истината. Римляните превъзхождаха числено екипажа й в съотношение сто към едно и дори Октавиан да бе направил някакъв номер (което й се струваше вероятно), никога нямаше да успеят да убедят домакините в невинността си. Римляните щяха да ги прегазят и убият.
— Трябва да бягаме — каза тя на Пърси. — Веднага.
Той кимна мрачно.
— Хейзъл, Франк, трябва да направите избора си сега. Идвате ли с мен?