Лио се размърда. Почти бе забравил, че Франк е до него.
— Тайната ти… о, обгорената пръчка. Да.
Лио потисна импулса да призове огън с ръката си и да се изсмее зловещо. Идеята бе забавна, но той не бе толкова жесток.
— Виж какво — каза Лио, — всичко е наред. Аз никога не бих направил нещо, с което да те заплаша. От един отбор сме.
Франк започна да си играе със значката си.
— Винаги съм знаел, че огънят може да ме убие, но откакто имението на баба изгоря… заплахата изглежда много по-истинска.
Лио кимна. Съчувстваше на Франк, но това не бе лесно предвид факта, че семейството му притежаваше имение. Това бе като да кажеш: „Катастрофирах с ламборгинито си“ и да очакваш съчувствие от хората.
Лио, естествено, не му каза това.
— Баба ти… загина ли в пожара? Не ми каза.
— Не… не зная. Тя беше болна и много стара. Каза, че ще умре, когато и както пожелае. Мисля обаче, че се измъкна от пожара. Видях как една птица се издига над пламъците.
Лио се замисли върху това.
— Значи целият ви род има твоята способност.
— Предполагам — отвърна Франк. — Майка ми я имаше. Баба каза, че това я е убило в Афганистан. Мама се опитала да помогне на приятелите си… и не знам какво точно е станало. Имало е бомба.
Лио направи гримаса.
— Ужасно. Значи и двамата сме изгубили майките си в огъня.
Не бе планирал да го прави, но разказа на Лио цялата история за нощта в работилницата, когато Гея му се бе явила. В която майка му бе загинала.
— Никога — преглътна Франк и очите му се насълзиха — не съм обичал, когато хората казват: „Съжалявам за майка ти“.
— Никога не звучи искрено — съгласи се Лио.
— И все пак съжалявам за майка ти.
— Благодаря.
От Хейзъл нямаше ни вест, ни кост. Американците продължаваха да се разхождат из Пантеона. Изглежда, приближаваха, все едно се опитваха да се промъкнат до гробницата на Рафаело незабелязано.
— В лагер „Юпитер“ — каза Франк — ларът на нашата казарма, Ретикул, ми каза, че имам по-голяма сила от повечето герои, тъй като съм син на Марс, но разполагам и със силата на превръщането по майчина линия. Каза, че затова животът ми е свързан с обгорено дърво. Такава голяма слабост балансирала нещата.
Лио си спомни за разговора си с богинята на отмъщението Немезида край Солт Лейк Сити. Тя бе казала нещо подобно — че трябва да има баланс между доброто и злото. „Колелото на Фортуна е една измама. Успехът иска жертви.“ Бисквитката с късметче все още бе в колана на Лио в очакване да бъде отворена.
„Скоро ще се изправиш срещу проблем, който не можеш да разрешиш. Тогава аз ще ти помогна. Срещу съответната цена, разбира се.“
На Лио му се искаше да може да извади този спомен от главата си и да го натика в колана с инструменти.
— Всички имаме слабости — каза той. — Аз например съм невероятно забавен и красив.
— Може и да имаш слабости — изсумтя Франк, — но поне животът ти не зависи от парче дърво.
— Не — призна си Лио и се замисли. Ако проблемът на Франк бе негов, как щеше да го разреши? Всеки дизайнерски фал можеше да се поправи.
— Чудя се дали… — Той погледна към залата и млъкна.
Тримата американски туристи идваха към него. Вече не се промъкваха. Маршируваха към гробницата на Рафаело и гледаха втренчено към Лио.
— Ъ, Франк? — попита Лио. — Минаха ли десет минути?
Франк последва погледа му. Лицата на американците бяха гневни и объркани, все едно ходеха насън през досаден кошмар.
— Лио Валдес — каза човекът с ризата, на която пишеше РИМ. Гласът му бе променен. Звучеше металически и кухо. Говореше английския, все едно му беше втори език. — Срещаме се отново.
И тримата туристи премигнаха. Очите им станаха златни.
— Ейдолоните! — извика Франк.
Тримата дебелаци стиснаха месестите си юмруци. Лио нямаше да се тревожи от възможността да бъде надвит от трима шишковци с шапки, но подозираше, че ейдолоните са опасни дори в тези тела. Особено предвид факта, че нямаше да ги е грижа дали гостоприемниците им ще оцелеят, или не.
— Няма да могат да минат през дупката — каза Лио.
— Да — съгласи се Франк, — подземието звучи като привлекателна опция. Той се превърна в змия и влезе вътре. Лио скочи след него, а духовете зад гърба му завиха: „Валдес! Убийте Валдес!“.