— Няма значение — продължи Лио. — Почти сигурен съм, че стойността на числото пи е 3,1415 и тъй нататък. Числото продължава безкрайно, но сферата има само пет кръга, така че толкова трябва да е достатъчно.
— Ами ако не е? — попита Франк.
— Ами тогава най-вероятно ще падна сразен от подъл капан. Нека проверим! — Той завъртя пръстените, като започна от най-близкия. Пренебрегна буквите и зодиакалните знаци и подреди числата, докато те не изписаха стойността на числото пи.
Нищо не се случи.
— Колко съм тъп — промърмори Лио. — Пи ще се разширява от вътре навън, тъй като е безкрайно. — Той пренареди цифрите наопаки, като започна от центъра и продължи до ръба. Когато нагласи и последния кръг, нещо в сферата изщрака.
Вратата се отвори.
Лио се усмихна широко на спътниците си.
— Така, добри ми приятели, правим нещата в Света на Лио. Заповядайте!
— Мразя Света на Лио — промърмори Франк.
Хейзъл се разсмя.
Вътре имаше толкова невероятни неща, че Лио можеше да остане години наред, за да ги разглежда. Стаята бе с размерите на ковачницата в лагера на нечистокръвните, с бронзови работни маси и кошници, пълни с уреди за металообработка. Дузини бронзови и златни сфери, подобни на баскетболни топки от стиймпънк роман, бяха пръснати на различни места. Навсякъде се мяркаха зъбци и жици. Метални кабели минаваха през всички маси и се събираха в центъра на стаята, където имаше малко издигнато помещение като звукова кабина на театрален салон. Стълби излизаха от двете му страни. Всички кабели сякаш влизаха в него.
До стълбите отляво имаше редица прегради като за картотека. Във всяка от тях имаше кожени цилиндри — вероятно древни свитъци.
Лио се канеше да тръгне към масите, когато погледна наляво и едва не подскочи на място. От двете страни на прага имаше два въоръжени манекена, които наподобяваха плашила, направени от бронзови тръби и облечени с римски броня, щит и меч.
— Леле — приближи единия от тях Лио, — щеше да е страхотно, ако работеха.
Франк се отдалечи от манекените.
— Тези неща ще оживеят и ще ни нападнат, нали?
— Няма начин — засмя се Лио, — не са довършени.
Той почука врата на най-близкия манекен. Медни жици се подаваха изпод нагръдника му.
— Виж, жиците към главата са прекъснати. А тук в рамото скрипецът не е свързан като хората. Предполагам, че римляните са се опитали да копират гръцки дизайн, но не са имали необходимите умения.
— Разбира се — погледна към тавана Хейзъл, — римляните не разбират от великия сложен гръцки дизайн.
— От деликатните гръцки инструменти — продължи Франк, — от изтънчените гръцки машинарии.
— Хей, казвам нещата така, както ги виждам — отвърна Лио и заклати главата на манекена, като го накара да закима, все едно е съгласен с него. — Опитът обаче е впечатляващ. Чувал съм, че римляните са откраднали дизайните на Архимед, но…
— На Архимед — погледна го изненадана Хейзъл, — той не е ли бил древен математик?
— Бил е много повече от това — засмя се Лио, — бил е най-прочутият син на Хефест, живял някога…
— Чувал съм за него — почеса се по ухото Франк. — Откъде обаче можеш да знаеш, че манекените са направени по негов дизайн?
— Трябва да е така! — възкликна Лио. — Виж, чел съм много за Архимед. Той е героят на хижа номер девет. Живял е в гръцка колония в южната част на Италия, преди Рим да стане огромен и да вземе властта. Накрая римляните унищожили града му. Римският генерал искал да пощади Архимед, защото той бил много ценен за древния свят — нещо като античен Айнщайн, но някакъв глупав легионер взел, че го убил.
— Хайде пак — промърмори Хейзъл. — Не всички римляни са глупави, Лио.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Франк, след като изсумтя в знак на съгласие. — Не виждам испански гидове наблизо.
— Човек — отвърна Лио, — не може да си герой, който обича да строи, и да не знаеш за Архимед. Пичът е бил суперинтелигентен. Изчислил е стойността на числото пи! Измислил е хидравличния винт, благодарение на който водата може да се движи по тръбите, направил е сума изчисления, които ползваме до ден-днешен в инженерството!
— Хидравличен винт — изсумтя Хейзъл. — Е, извинявай, че не съм чувала за това велико откритие.
— Построил също смъртоносно оръжие от огледала, с което можел да изгаря вражеските кораби — каза Лио. — Надявам се, че това е достатъчно велико за теб.