— Гледах за това по телевизията — сети се Франк. — Доказаха, че не е могло да работи.
— Разбира се, че няма да работи. Съвременните смъртни не познават небесния бронз, а ключът е в него — каза Лио. — Архимед също измислил огромен кран с кука, който можел да сграбчва противниковите кораби от водата.
— Това вече е яко — призна Франк. — Умирам да играя на такова нещо в лунапарка. Редовно хващам играчки!
— Виждаш ли — каза Лио. — Откритията му обаче не помогнали. Римляните унищожили града му и го убили. Според легендите римският генерал бил голям фен на Архимед и ограбил работилницата му. Занесъл много сувенири в Рим. Те изчезнали от историята, но сега… — Лио размаха ръце пред масите. — Ето ги сред нас.
— Имаш предвид металните топки? — попита Хейзъл.
Лио не можеше да повярва, че приятелите му не оценяват гения на предметите пред тях, но се опита да сдържи раздразнението си.
— Хора, Архимед е конструирал сфери. Римляните никога не успели да ги разгадаят. Смятали, че показват времето или следят съзвездията, понеже били покрити с изображения на звезди и планети. Това обаче е като да намериш пушка и да я ползваш за бастун.
— Лио, римляните са били страхотни инженери — напомни му Хейзъл, — строили са акведукти, пътища…
— Много обсадни машини — добави Франк, — обществена канализация.
— Хубаво — призна Лио, — но Архимед е бил от съвсем друга класа. Сферите можели да правят всякакви неща, само дето никой не е сигурен… — Внезапно му хрумна нещо толкова невероятно, че носът му пламна. Той го изгаси възможно най-бързо. Това бе унизително. Отиде до картотеката и разгледа свитъците. — Богове! Това е! — Внимателно вдигна един свитък. Не владееше добре старогръцкия, но можеше да разчете заглавието: „Как се градят сфери“. — Това е изгубената книга! — Ръцете му трепереха. — Архимед описал в нея методите за конструкция. Всички копия били изгубени в стари времена. Ако обаче успея да преведа това…
Възможностите бяха безкрайни. За Лио приключението бе поело в нова насока. Трябваше да занесе сферите и свитъците на безопасно място у дома. Трябваше да предпази всичко това и да го изучи в бункер номер девет.
— Тайните на Архимед — промърмори той. — Приятели, това е по-велико дори от лаптопа на Дедал. Ако римляните нападнат лагера на нечистокръвните, това може да го спаси. Може дори да научим нещо, което да ни помогне в битката с гигантите!
Хейзъл и Франк се спогледаха скептично.
— Хубаво — каза Хейзъл. — Не сме дошли тук заради свитъците, но предполагам, че можем да ги вземем с нас.
— Стига — добави Франк — да си съгласен да споделиш тайните си с тъпите невежи римляни.
— Какво? — погледна го неразбиращо Лио. — Оф, не съм искал да ви обидя… ъ-ъ, няма значение. Важното е, че имаме добра новина!
За пръв път от няколко дни Лио усети, че го изпълва надежда.
И естествено, точно тогава нещата се объркаха.
Едно от кълбата до Хейзъл и Франк се включи и се завъртя. Ред паешки крачета се появиха от екватора му и кълбото се изправи. Два бронзови кабела излязоха от върха му и стреляха по Хейзъл и Франк като електрошокови пистолети. Приятелите на Лио се строполиха на пода.
Лио се втурна да им помага, но двата метални манекена, които не можеха да помръднат, го направиха. Те извадиха мечовете си и пристъпиха към момчето.
Този вляво завъртя кривия си шлем, оформен като вълча глава. Макар да нямаше лице или уста, иззад визьора се чу познат глух глас.
— Не можеш да се измъкнеш, Лио Валдес — каза манекенът. — Не обичаме да обсебваме машини, но дори те са по-добър вариант от туристите. Няма да напуснеш това място жив.
XXXIX. Лио
За едно нещо бе съгласен с Немезида — късметът бе измамно нещо. Поне що се отнасяше до неговия. Миналата зима бе наблюдавал с ужас как семейство циклопи се готви да сготви Джейсън и Пайпър с лют сос. Бе успял да спаси приятелите си сам-самичък, но поне бе имал време да измисли как.
А сега нямаше. Хейзъл и Франк бяха поразени от обсебена стиймпънк топка за боулинг. А два чифта враждебни брони се канеха да го убият.
Лио не можеше да ги порази с огън. Броните нямаше да бъдат засегнати от това. Освен това Хейзъл и Франк бяха твърде близо. Не искаше да ги изгори по погрешка или, по-лошо, да подпали прословутото парче дърво, от което зависеше животът на Франк.