Бронята вдясно от Лио, която имаше лъвска глава, наклони механичния си врат и погледна към Хейзъл и Франк, които все още лежаха в безсъзнание.
— Герой и героиня — каза Лъвската глава. — Ще свършат работа, ако другите умрат. — Кухата маска се обърна обратно към Лио. — Ти обаче не ни трябваш, Валдес.
— Я стига — опита да се усмихне Лио, — на човек винаги му трябва по един Лио Валдес! — Той разпери ръце и се опита да изглежда самоуверен и полезен, а не отчаян и изплашен. Запита се дали не е твърде късно да напише ТИМ ЛИО върху ризата си.
За жалост, манекените не се лъжеха така лесно както нимфите от фенклуба на Нарцис.
Този, чийто шлем бе във формата на вълча глава, изръмжа:
— Бил съм в ума ти, Лио. Помогнах ти да започнеш войната.
Усмивката на Лио угасна. Той отстъпи крачка назад.
— Това си бил ти? — Сега разбра защо туристите го бяха притеснили толкова, защо тези същества му звучаха познати. Бе чувал гласовете им в ума си. — Ти ли ме накара да стрелям с балистата? — попита Лио. — Ти ли ми „помогна“, както се изрази?
— Знам как мислиш — отвърна Вълчата глава, — знам ограниченията ти. Ти си самичък и мъничък. Имаш нужда от защитата на приятелите си. Без тях нямаш силата да ми се противопоставиш. Заклех се, че повече няма да те обсебвам. Това обаче няма да ми попречи да те убия.
Бронираните ейдолони пристъпиха напред. Мечовете им се разлюляха на сантиметри от лицето на Лио.
Внезапно страхът на момчето отстъпи място на гнева. Ейдолонът с вълча глава го бе унизил, бе го обсебил, бе го накарал да нападне Нов Рим. Бе застрашил приятелите му и едва не бе провалил подвига им.
Лио погледна към неподвижните сфери на работните маси. Сети се за колана си, а после и за помещението, което напомняше на звукова кабина.
Така започна операция „Прибери боклука“.
— Първо, изобщо не ме познаваш — каза той на Вълчата глава. — И второ, довиждане! — Той се стрелна към стълбите и се покатери на върха.
Броните бяха страшни, но тромави. Кабината, както Лио подозираше, имаше врати от двете си страни — двойни врати. Явно древните механици бяха искали защита от творенията си, в случай че те полудееха… като сега. Лио затръшна вратите и призова пламъци от ръцете си, с които стопи ключалките така, че да не могат да се отварят.
Броните приближиха от двете страни. Те разклатиха вратите и ги заудряха с мечовете си.
— Това е глупаво — каза Лъвската глава, — само отлагаш смъртта си.
— Да отлагам смъртта си, ми е нещо като хоби — отвърна Лио и огледа новия си дом.
Голяма маса, подобна на контролно табло, гледаше към работилницата. Бе претрупана с боклуци, но Лио веднага отхвърли наум тези, които му се сториха безполезни — диаграма с катапулт за хора, който никога нямаше да проработи, странен черен меч (Лио не умееше да се бие с мечове), огромно бронзово огледало (отражението му изглеждаше ужасно), комплект инструменти, които някой бе счупил било от яд, било от непохватност.
Съсредоточи се върху главния проект. В центъра на масата някой бе разглобил Архимедова сфера. Зъбци, пружини, лостове и мотовили бяха пръснати около нея. Всички бронзови кабели в стаята под тях бяха свързани към металната плоча под сферата. Лио усещаше небесния бронз, който преминаваше през работилницата като артерии през сърце, и бе готов да фокусира магическата енергия на едно място.
— Една топка ще ги владее и в енергия ще ги обвие — промърмори Лио33. Топката бе главният регулатор. Наблюдаваше древноримски контролен център.
— Лио Валдес! — зави единият от духовете. — Отвори тази врата, или ще те убия!
— Честно предложение! — отвърна Лио, без да откъсва очи от сферата. — Само почакай да свърша с това, става ли? Едно последно желание?
Това, изглежда, обърка духовете, тъй като те за миг спряха да секат по решетките. Ръцете на Лио полетяха над сферата и започнаха да наместват частите. Защо глупавите римляни бяха разглобили такава прекрасна машина? Бяха убили Архимед, бяха откраднали изобретенията му, а след това бяха се занимавали с предмет, който никога не биха могли да разберат. От друга страна, поне им бе стигнал акълът да го заключат така, че две хиляди години никой да не го намери.
Ейдолоните отново затропаха по вратите.
— Кой чука? — попита Лио.
— Валдеееес! — изрева Вълчата глава.
— Кой Валдес?
Най-накрая ейдолоните разбраха, че не могат да влязат вътре. И тогава, ако Вълчата глава наистина познаваше Лио, щеше да изработи план, с който да го накара да се подчини.