Лио трябваше да побърза.
Той свърза зъбците, но обърка един и трябваше да започне отначало.
В името на Хефестовите ръчни гранати, това бе трудно!
Най-накрая намести сферата както трябва. Непохватните римляни почти бяха строшили настройките за налягането, но Лио извади няколко часовникарски пособия от колана си и направи някои последни фини настройки. Архимед бе гений. Стига машината наистина да работеше.
Дръпна шнура, с който сферата се задвижваше. Зъбците се завъртяха. Лио затвори върха на кълбото и започна да изучава кръговете. Бяха подобни на тези по вратата на работилницата.
— Валдес! — затропа Вълчата глава по вратата. — Третият ни другар ще убие приятелите ти!
Лио тихо прокле. Третият им другар. Той погледна към топката с паешки крачета, която бе зашеметила Хейзъл и Франк. Предположил беше, че ейдолон номер три се крие в нея.
Не знаеше обаче кода, с който да включи контролната сфера.
— Добре — каза той, — печелите. Дайте ми само още една секунда.
— Никакви секунди повече! — кресна Вълчата глава. — Отвори вратата веднага, или ще умреш!
Обсебената топка протегна жиците си и изстреля нов електрошоков заряд по Хейзъл и Франк. Телата им потръпнаха. Толкова много ток можеше да спре сърцата им.
Лио преглътна сълзите си. Това бе прекалено трудно. Не можеше да го направи.
Погледна към предната част на сферата. Тя имаше седем кръга, всеки от които бе покрит с малки гръцки букви, цифри и зодиакални знаци. Отговорът нямаше да е пи. Архимед никога не би използвал един и същи код два пъти. Освен това, поставяйки ръка върху сферата, Лио бе разбрал, че кодът е случаен — нещо, което само Архимед би могъл да знае.
Според легендите последните думи на мъдреца били: „Не пипайте сферите ми!“. Никой не бе разбрал това, но Лио се досещаше какво е имал предвид. Ключът на тази сфера бе прекалено сложен. Може би ако имаше на разположение няколко години, щеше да дешифрира знаците и да налучка правилната комбинация, но на него не му оставаха дори няколко секунди.
Времето му бе изтекло. Късметът му се бе свършил.
Приятелите му щяха да умрат.
„Проблем, който не можеш да разрешиш“ — долетя неканен глас в главата му.
Немезида. Тя му бе казала да очаква този миг. Лио бръкна в джоба си и извади бисквитката с късметче. Богинята на Отмъщението го бе предупредила, че цената за помощта й ще е висока, толкова страшна, колкото и загубата на око. Но ако не опиташе, приятелите му щяха да умрат.
— Нужен ми е кодът за сферата — каза той.
И счупи бисквитката.
XL. Лио
Лио разви малкото листче хартия. На него пишеше: ТОВА ЛИ ТИ Е ЖЕЛАНИЕТО? СЕРИОЗНО?! (КРАЙ). От другата страна бе написано още: ЩАСТЛИВИТЕ ТИ ЧИСЛА СА: ДВАНАЙСЕТ, ЮПИТЕР, ОРИОН, ДЕЛТА, ТРИ, ТЕТА, ОМЕГА. (ОТМЪСТИ НА ГЕЯ, ЛИО ВАЛДЕС!). С треперещи пръсти Лио завъртя кръговете.
Вълчата глава зави пред вратата:
— Щом дори приятелите ти нямат значение за теб, явно ще трябва да те мотивирам по друг начин. Може би трябва да унищожа тези свитъци, безценните писания на Архимед!
Последният кръг се намести. Сферата забръмча. Лио прокара пръсти по лостчетата, които очакваха командите му. Магически и електронни импулси преминаха през кабелите от небесен бронз и по цялата стая.
Лио никога не бе свирил на музикален инструмент, но си представи, че усещането е такова — да знаеш какво прави всеки бутон толкова добре, че да не мислиш за това какво правят ръцете ти. Просто се фокусираш върху звука, който искаш да създадеш.
Започна с нещо малко. Съсредоточи се върху една сравнително добре запазена златна сфера долу в главната зала. Тя потрепера. От нея се появиха три крачета, с които тя пролази до обсебената топка. От върха на златната сфера излезе малка кръгла резачка, която разряза кълбото с електрошока.
Лио се опита да активира друго кълбо. То обаче избухна в минатюрен облак от бронзова прах и пушек.
— Опа — промърмори той, — извинявай, Архимед.
— Какво правиш? — попита възмутена Вълчата глава. — Спри с тези глупости и се предай!
— О, да, предавам се! — каза Лио. — Направо се предавам!
Той се опита да овладее трета топка, но тя също се счупи. Стана му мъчно за древните изобретения, но въпросът бе на живот и смърт. Франк го бе обвинил, че се интересува повече от машините, отколкото от хората, но ако трябваше да избира между приятелите си и старите сфери, винаги щеше да заложи на първото.