Хейзъл потърка главата си.
— Нищо не разбирам. Къде е Нико? Този тунел трябваше да ни изведе при него.
Лио почти бе забравил защо изобщо бяха слезли тук. Мястото бе задънена улица. Защо тогава…
— О… — Той се почувства така, все едно златната сфера режеше и неговата глава с триончето. — Хейзъл, как точно проследи Нико? Имам предвид, възможно ли е да си усетила присъствието му само защото ти е брат?
Тя се намръщи. Все още изглеждаше замаяна от електрошока.
— Не съвсем. Понякога мога да позная, че той е наблизо, но Рим е толкова объркан с всичките си тунели и пещери…
— Използвала си способността си да долавяш наличието на метали, нали така? — предположи Лио. — Търсила си меча му? — добави.
— Как разбра? — премигна тя.
— По-добре ела. — Той отведе Франк и Хейзъл до контролната стая и им посочи черния меч.
— О! О, не! — Хейзъл щеше да припадне, ако Франк не я бе подхванал. — Но това е невъзможно! Мечът на Нико бе вътре, в бронзовата делва! Пърси го видя в съня си!
— Или сънят му е бил грешен — каза Лио, — или гигантите са преместили меча като примамка.
— Значи това е било капан — заключи Франк, — били сме подмамени тук.
— Но защо? — извика Хейзъл. — И къде е брат ми?
В този миг из контролната зала се разнесе съскане. Първоначално Лио реши, че ейдолоните са се върнали. След това разбра, че бронзовото огледало на масата пуши.
— Горките ми, бедни геройчета. — Спящото лице на Гея се яви в огледалото. Както винаги, тя говореше, без да движи устните си. Добре поне, че нямаше кукла като вентрилок, Лио мразеше тези неща. — Имахте избор — каза богинята.
Гласът на Гея отекна из залата. Изглежда, идваше не само от огледалото, но и от каменните стени. Лио разбра, че тя е навсякъде около тях. И в това нямаше нищо изненадващо. Все пак бяха под земята. Бяха построили Арго II, за да пътуват по суша и по море, но накрая все пак бяха попаднали в студената прегръдка на земята.
— Предложих спасение на всеки един от вас — каза Гея. — Можехте да се върнете. Но сега вече е късно. Дойдохте в древните земи, където съм най-силна. Където ще се събудя.
Лио извади един чук от колана си и го стовари върху огледалото. То бе метално и само иззвъня като поднос за чай, но бе добре, че е праснал Гея по носа.
— В случай че не си забелязала, бабке — каза той, — тъпата ти засада не проработи. Стопих лагерите на ейдолоните, а ние сме си живи и здрави.
— Колко си сладък — изсмя се Гея. — Целта беше просто да ви отделя от приятелите ви. Затова беше всичко.
Вратата на работилницата се затръшна.
— Сега вече наистина паднахте в капана ми — каза богинята. — А в същото време Анабет Чейс посреща смъртта си напълно сама, смачкана и ужасена от ръката на най-жестокия враг на майка си.
Образът в огледалото се смени. Лио видя Анабет, паднала на пода в огромна пещера, стиснала бронзовия си кинжал така, сякаш иска да прогони чудовище. Лицето й бе изопнато. Кракът й бе увит в нещо като шина. Лио не можеше да види какво вижда тя, но разбираше, че е нещо ужасно. Искаше да каже, че това видение е лъжа, но имаше чувството, че е истина и се случва в момента.
— А другите — продължи Гея, — Джейсън Грейс, Пайпър Маклийн и, разбира се, скъпият ми приятел Пърси Джаксън, ще умрат след броени минути.
Сцената в огледалото се промени отново. Пърси бе извадил Въртоп и водеше Джейсън и Пайпър надолу по вито стълбище, което се спускаше в мрака.
— Техните сили ще ги предадат — каза Гея. — Те ще умрат от мощта на елементите, които уж владеят. Почти се надявах да оцелеят. Тяхното жертвоприношение щеше да е по-добро. Но, уви, ще трябва да се задоволя и с вас, Франк и Хейзъл. Слугите ми скоро ще дойдат да ви приберат и отведат до древното място. Кръвта ви ще ме пробуди. А дотогава ще ви оставя да гледате смъртта на приятелите си. Моля, насладете се на последните сцени от вашия злополучен подвиг.
Лио не издържа. Ръката му блесна като нажежена. Хейзъл и Франк отстъпиха назад, когато той опря длан върху огледалото и го стопи на локва втечнен бронз.
Гласът на Гея замлъкна. Лио чуваше само бученето на кръвта в ушите си. Пое си дълбоко въздух.
— Съжалявам — каза той, — почваше да ме дразни.
— Какво да правим? — попита Франк. — Трябва да се измъкнем и да помогнем на останалите.