Лио прегледа работилницата, която бе осеяна от парчета счупени сфери. Приятелите му имаха нужда от него. Това все още бе неговото представление. Докато имаше колана си с инструменти, нямаше да остане безпомощен пред телевизионното предаване „Как умират героите“.
— Имам идея — каза той, — но ще трябва да се справим заедно. И тримата.
И той им разказа какво е намислил.
XLI. Пайпър
Пайпър се опита да извлече най-доброто от ситуацията. След като на нея и Джейсън им писна да обикалят по палубата и да слушат песента за стария Макдоналд в изпълнение на тренер Хедж (който бе заменил животните в стиховете с оръжия), двамата решиха да си направят пикник в парка. Хедж се съгласи, макар и с нежелание.
— Седнете някъде, откъдето ще мога да ви виждам.
— Да не сме деца? — попита Джейсън.
— Не — изсумтя Хедж, — децата са малки сладки козлета, полезни за обществото. Определено не сте деца.
Постлаха покривката си под една върба до езеро. Пайпър обърна корнукопията и от нея излезе цял обяд — добре увити сандвичи, напитки, пресни плодове и (по неясна причина) торта за рожден ден с глазура и запалени свещи.
— Да не би някой да има рожден ден? — намръщи се Пайпър.
— Не исках да ви досаждам — направи гримаса Джейсън.
— Джейсън!
— Имаме прекалено много работа — каза той, — а и, честно казано, до миналия месец не помнех кога точно е рожденият ми ден. Талия ми каза по време на посещението си в лагера.
Пайпър се запита какво ли е да не знаеш датата на рождения си ден. Джейсън бе даден на вълчицата Лупа, когато е бил на едва две годинки.
Не бе познавал истински смъртната си майка, а сестра си бе срещнал отново чак миналата зима.
— На първи юли — отвърна Пайпър. — Календите на юли.
— Да — усмихна се Джейсън, — римляните биха сметнали това за знаменателно. Първият ден от месеца, наречен на Юлий Цезар, и то на свещения ден на Юнона. Направо страхотно.
Пайпър не искаше да го насилва да празнува.
— На шестнайсет ли ставаш? — попита тя.
— Аха — кимна той, — ще трябва да взема шофьорска книжка.
Пайпър се засмя. Джейсън бе убил толкова много чудовища и бе спасявал света толкова пъти, че представата за това как той се поти над листовки й се стори нелепа. Представи си го зад волана на стар линкълн, от чийто покрив стърчи буквата У, в компанията на сърдит учител с достъп до спирачка за спешни случаи.
— Е, какво чакаш — подкани го тя, — духни свещите!
Джейсън го направи. Пайпър се запита дали си е намислил желание. Надяваше се то да е свързано с нея и връзката им. Стига, разбира се, да оцелееха след битките си с гигантите.
Реши да не го пита. Не искаше да урочасва желанието му, а и не желаеше да разбира, ако си бе пожелал нещо различно. Откакто бяха напуснали Херкулесовите стълбове, Джейсън изглеждаше разсеян. Пайпър не го обвиняваше. Херкулес бе много разочароващ голям брат, а и старият речен бог Ахелой бе казал някои много обидни неща за синовете на Юпитер.
Пайпър погледна към корнукопията. Замисли се дали Ахелой вече е свикнал да е без рога. Надяваше се да е така. Наистина той се бе опитал да ги убие, но въпреки това на Пайпър й бе жал за него. Не разбираше как е възможно такъв самотен и нещастен дух да създаде рог на изобилието, от който излизат ананаси и торти. Дали корнукопията не бе изсмуквала щастието му? Може би без вълшебните си рога Ахелой щеше да намери някаква радост в живота си. Спомни си също и думите му: „След като тръгвате за Рим, историята за Потопа ще ви свърши по-добра работа“. Тя знаеше за какво говори той. Но не разбираше с какво ще й помогне това.
Джейсън извади една изгаснала свещичка от тортата си.
— Мислех си за нещо.
Това извади Пайпър от унеса й. Такава реплика от гадже си бе малко стряскаща.
— За какво? — попита тя.
— За лагер „Юпитер“ — каза той, — за годините, в които тренирах там. Винаги сме се стремили да играем като отбор. Мислех, че разбирам какво означава това. Но знаеш ли какво? Там винаги бях лидерът. Дори когато бях по-малък…
— Ти си син на Юпитер — отвърна Пайпър, — най-могъщото момче в легиона. Бил си звездата на отбора.
Джейсън, изглежда, се почувства неудобно, но не отрече.
— В този екип от седем героя обаче… не знам какво трябва да правя. Не съм свикнал да бъда сред хора, които са ми… ами равни. Чувствам, че съм се провалил.