— Не си се провалил — хвана го за ръка Пайпър.
— Ами когато ни нападна Хризаор? — попита Джейсън. — Изкарах по-голямата част от тази среща набит и безпомощен.
— Стига вече — скара му се Пайпър. — Да бъдеш герой, не означава да бъдеш непобедим. Означава, че винаги ще направиш това, което е редно. Че ще можеш да се изправиш, след като си паднал.
— Ами ако не знам какво трябва да направя?
— Затова са приятелите. Неслучайно всеки от нас има различни сили. Заедно ще разберем какво се очаква от нас.
Джейсън се загледа в нея. Пайпър не бе сигурна дали той вярва на думите й, но бе щастлива, че й се бе доверил. Харесваше й, че се съмнява в себе си. Че не успява винаги. Че не мисли, че светът му е длъжен, когато нещо се обърка. Че не е като един от другите синове на Зевс.
— Херкулес е един мухльо — каза той, все едно бе прочел мислите й. — Никога не бих искал да бъда като него. Без теб обаче нямаше да събера кураж да му се опълча. Там ти беше героят.
— Ще се редуваме в героизма — предложи тя.
— Не те заслужавам.
— Не ти разрешавам да говориш така.
— Защо?
— Това се казва, когато късаш с някого. Освен ако не късаш с…
Джейсън се наведе и я целуна. Цветовете на римския следобед внезапно станаха по-ярки, като че ли светът бе минал на по-висока резолюция.
— Никога няма да скъсам с теб — обеща той. — Вярно е, че на няколко пъти си ударих главата, но не съм толкова тъп.
— Хубаво — каза тя, — а сега, що се отнася до тортата… Гласът й замлъкна. Пърси Джаксън тичаше към тях, а по изражението му Пайпър разбра, че новините са лоши.
Събраха се на палубата, за да позволят и на тренер Хедж да чуе историята. Когато Пърси завърши, Пайпър все още не можеше да повярва.
— Значи Анабет е била отвлечена на мотор — обобщи всичко тя, — на който са били Грегъри Пек и Одри Хепбърн.
— Не точно отвлечена — каза Пърси. — Имам обаче лошо предчувствие… — Той си пое дълбоко въздух, все едно се опитваше да не изпадне в истерия. — Така или иначе, нея вече я няма. Може би не трябваше да я оставям сама, но…
— Напротив, трябваше — каза Пайпър. — Знаеш, че тя трябва да свърши това сама. Освен това Анабет е силна и умна. Ще се справи.
Пайпър използва част от очароващата си сила, което може би не бе съвсем коректно, но Пърси трябваше да се съсредоточи. Анабет нямаше да иска да го ранят в битка, защото е мислел само за нея.
Той се поотпусна леко.
— Може би си права. Но Грегъри… Тиберин каза, че имаме по-малко време да спасим Нико, отколкото предполагаме. Хейзъл и момчетата още не са се върнали, нали?
Пайпър провери колко е часът на главния контрол. Не бе разбрала колко късно е станало.
— Два следобед е. Разбрахме се да се видим в три.
— Най-късно — добави Джейсън.
Пърси посочи кинжала на Пайпър.
— Тиберин каза, че можеш да разбереш къде е Нико от… сещаш се.
Пайпър прехапа устни. Последното нещо, което искаше да вижда, бяха ужасяващите видения на Каторпсис.
— Опитах — каза тя, — но кинжалът не винаги ми показва това, което искам да видя. Всъщност не го прави почти никога.
— Моля те — каза Пърси, — пробвай пак.
Когато я погледнеше така с морскозелените си очи, приличаше на малко тюленче, което има нужда от помощ.
Пайпър се запита как Анабет успява да спечели спор с него.
— Добре — въздъхна тя и извади кинжала си.
— Като сме почнали така — обади се тренер Хедж, — виж и последните резултати по бейзбол, ако можеш. Простите италианци не отразяват този спорт.
— Шшт! — скастри го Пайпър, докато изучаваше бронзовото острие.
Светлината потръпна. Тя видя апартамент, пълен с римски герои. Дузина от тях се бяха събрали около маса за вечеря, докато Октавиан говореше и сочеше голямата карта. Рейна вървеше напред-назад до прозорците и се взираше в Сентръл парк.
— Това не е добре — отбеляза Джейсън, — вече са си изградили база в Манхатън.
— А картата показва Лонг Айлънд — допълни Пърси.
— Разузнават територията — каза Джейсън — и се чудят по кой маршрут да атакуват.
Пайпър не искаше да вижда това. Концентрира се по-силно. Светлина изпълни кинжала. Видя руини — няколко порутени стени, една-единствена колона и каменен под, покрит с мъхове и умрели клонки. Всичко това бе скупчено на тревясал хълм, осеян с борчета.