— Значи тук не е имало истински нимфи? — попита Пайпър.
— Не съм сигурен — каза Джейсън. — Мястото, на което стоим, вероятно е било басейн с фонтанче. Често пъти нимфеумът принадлежал на герой, поканил нимфите на гости. Смятало се за добра поличба, ако нимфите приемели.
— За собственика — предположи Пърси, — но това трябва да е приковавало нимфите към новия водоизточник. В това няма нищо лошо, ако фонтанчето е било в слънчев двор с вода, снабдявана от акведуктите…
— Това място обаче е било под земята векове наред — предположи Пайпър, — сухо и погребано. Какво ли е станало с нимфите?
Звукът от водата се превърна в съскане като от кълбо призрачни змии. От морскосиньо и зелено цветовете на странната светлина се промениха до лилаво и отровнозелено.
Нишите над героите грейнаха. Вече не бяха празни. Във всяка от тях стоеше по една сбръчкана бабичка — толкова изсушена и крехка, че напомни на Пайпър за мумия. Само дето мумиите обикновено не се движеха. Очите им бяха тъмнолилави, сякаш яркосинята вода от водоизточника бе застояла в тях. Някога прекрасните им копринени рокли сега бяха парцаливи и избледнели. Косите им, които преди време са се спускали в изящни къдрици назад, сплетени със скъпоценни камъни като на знатни римлянки, сега изглеждаха сухи и рошави като наръч слама.
Ако водните канибали от легендите на дядо й съществуваха, помисли си Пайпър, щяха да изглеждат точно така.
— Какво ли е станало с нимфите? — повтори бабичката в централната ниша. Тя бе в дори по-лошо състояние от останалите. Гърбът й бе прегърбен като дръжката на кана. Сбръчканата й кожа бе като залепнала върху скелетоподобните ръце. На главата си носеше венец от увехнали цветя. Лилавите й очи се спряха на Пайпър. — Колко интересен въпрос, скъпа моя. Може би нимфите са още живи, може би още страдат, може би още чакат… своето отмъщение!
При първа възможност Пайпър щеше да стопи Каторпсис на локва или да го предаде за старо желязо. Тъпият кинжал никога не й показваше всичко. Наистина бе видяла как се дави. Никога обаче нямаше да слезе, ако знаеше, че долу я чакат девет изсушени зомбита на нимфи.
Обърна се към стълбите, но видя, че те и изходът са изчезнали. Естествено. Там нямаше нищо освен стена и Пайпър подозираше, че не става дума за илюзия. Освен това никога нямаше да стигне отсрещната стая, преди зомбитата на нимфите да й се нахвърлят.
Джейсън и Пърси застанаха от двете й страни с извадени мечове. Пайпър бе щастлива от това, че са до нея, но смяташе, че оръжията им няма да помогнат.
Бе видяла какво ще стане в стаята. Тези неща щяха да ги победят по някакъв незнаен и отвратителен начин.
— Кои сте вие? — попита Пърси.
Централната нимфа обърна глава към него.
— Имена, имена. Някога те значеха нещо. Тогава бях Хагно, първата от деветте!
Пайпър реши, че това е някаква зловеща шега34, но реши да си замълчи.
— Деветте — каза Джейсън, — нимфите от светилището. Винаги е имало девет ниши.
— Разбира се — озъби се злобно Хагно. — Ние обаче сме оригиналните девет, Джейсън Грейс, онези, които са били свидетели на раждането на баща ти.
Джейсън свали меча си.
— Имате предвид Юпитер? Били сте свидетели на раждането му?
— Тогава го наричахме Зевс — каза Хагно, — малко пискливо хлапе. Посетихме Рея, а щом бебето се роди, го скрихме от баща му Кронос, та да не го изяде. А бебето бе гласовито, много гласовито! Едвам заглушихме шума, та Кронос да не го намери. Когато порасна, Зевс ни обеща вечни почести. Но това беше в старата ни родина, Гърция.
Другите нимфи завиха и започнаха да дращят по нишите си. Пайпър разбра, че не могат да излязат от там. Краката им бяха като залепнали за камъка с декоративни черупки.
— Когато Рим стана могъщ, бяхме поканени тук — каза Хагно. — Един син на Юпитер ни изкуши със скъпи подаръци. Нов дом, обеща той. По-голям и по-хубав. Прекрасен квартал, добри съседи. Във Вечния град, Рим!
— Вечния — изсъскаха останалите.
— Ние се поддадохме на изкушението — каза Хагно, — напуснахме нашите прости извори и потоци на планината Ликея и дойдохме тук. Векове наред животът ни бе прекрасен! Тържества и жертвоприношения в наша чест, нови рокли и скъпоценности всяка седмица. Всички герои на Рим флиртуваха с нас и ни почитаха.