Нимфите започнаха да въздишат и плачат.
— Но се оказа, че Рим не е толкова вечен — изръмжа Хагно. — Акведуктите бяха изоставени. Вилата на господаря ни бе разграбена. Бяхме забравени и погребани под земята, която не можехме да напуснем. Жизнените ни сили бяха приковани към това място. Старият ни господар така и не ни освободи. Векове наред гаснехме тук в мрака. Жадни, толкова жадни!
Останалите започнаха да драскат по устите си.
Пайпър усети собственото си гърло пресъхнало.
— Съжалявам за вас — каза тя и се опита да използва очароващата си сила, — това трябва да е било ужасно. Ние обаче не сме ваши врагове. Ако успеем да ви помогнем…
— Какъв меден гласец! — извика Хагно. — Какви нежни черти! Някога бях млада и хубава като теб. Гласът ми бе звънлив като планински ручей. Знаеш ли обаче какво се случва в съзнанието на една нимфа, останала пленена в мрака без нищо, което да я поддържа, освен омразата и жаждата за мъст? Да, скъпа моя. Можеш да ни помогнеш!
Пърси вдигна ръка.
— Извинете, но аз съм син на Посейдон. Може би ще успея да призова нов извор.
— Ха! — изкрещя Хагно, а останалите повториха вика й.
— Ха! Ха! Ха!
— Наистина си син на Посейдон — съгласи се Хагно. — Познавах добре баща ти. Ефиалт и Отис ми обещаха, че ще дойдеш.
Пайпър постави ръка върху рамото на Джейсън, за да не падне.
— Гигантите? — попита тя. — Вие работите за тях?
— Те са ни комшии — ухили се злобно Хагно. — Покоите им са отвъд това място, там, където водата на акведуктите бе пренасочена за игрите. Веднъж щом приключим с вас… веднъж щом ни помогнете… близнаците обещаха, че никога повече няма да страдаме. — Хагно се обърна към Джейсън. — А ти, сине на Юпитер, ще платиш за греха на своя предшественик. Зная за силите на небесния бог. Та нали аз съм го гледала като бебе! Някога ние контролирахме дъждовете над изворите и потоците. Веднъж щом те убия, отново ще се сдобия с тази сила. А ти, Пърси Джаксън, сине на морския бог… от теб ще взема безкраен запас вода.
— Безкраен? — очите на Пърси подскачаха от една нимфа на друга. — Вижте, не знам дали мога да осигуря безкраен източник, но може би няколко галона…
— А ти, Пайпър Маклийн — блеснаха лилавите очи на Хагно, — толкова млада и красива, с такъв меден глас. От теб ще възвърнем красотата си. Запазихме последните си сили за този ден. Много сме жадни и ще се напием от вас тримата!
Всички девет ниши проблеснаха. Нимфите изчезнаха и от местата, на които бяха стояли, изригнаха фонтани вода — тъмна и мазна като петрол.
XLIII. Пайпър
Пайпър се нуждаеше от чудо, а не от приказка за лека нощ. Застинала от ужас в помещението, което се пълнеше с тъмна вода, тя си спомни обаче легендата, която Ахелой бе споменал. Историята за Потопа, но не тази за Ной, а версията на индианците чероки, която баща й бе разказвал. Историята за танцуващите духове и кучето скелет.
Когато бе малка, тя се сгушваше в баща си на големия фотьойл и гледаше бреговата линия на Малибу през прозорците. Баща й пък започваше да разказва приказки. Една от тях бе историята, която бе чул от дядо Том в къщата им в Оклахома.
— Един човек си имал куче — започваше баща й.
— Не можеш да започнеш приказката така! — сърдеше се Пайпър. — Трябва да кажеш: „Имало едно време“.
Баща й се засмя.
— Това обаче е история на чероките. Там няма такива украшения. Така или иначе, въпросният човек си имал куче. Всеки ден човекът водел кучето си до брега на езерото, за да си вземе вода, а кучето лаело към езерото, все едно му е ядосано.
— И така ли било?
— Търпение, миличка. Най-накрая човекът се подразнил, задето кучето му лае толкова, и му се скарал. Лошо куче, казал той. Стига лая към водата. Това е само вода. За негова изненада кучето го погледнало и проговорило…
— Нашето куче понякога ръмжи в знак на благодарност — прекъсна го Пайпър. — А веднъж май излая: „Вън!“.
— Има нещо вярно — съгласи се баща й, — но онова куче можело да говори в цели изречения. То казало: Един ден, недалеч в бъдещето, ще дойде буря. Водите ще се надигнат и всички ще се удавят. Можеш да спасиш себе си и племето си, като построиш сал, но първо ще трябва да ме принесеш в жертва. Трябва да ме хвърлиш във водата.