Момчетата изглеждаха като замаяни. Лицето на Джейсън бе пребледняло и той с мъка държеше меча си. Пърси трепереше и изглеждаше омаломощен. Косата му вече не изглеждаше така тъмна, все едно цветът й се отмиваше.
— Изсмукват силите ни — каза Пайпър. — Изпиват жизнената ни енергия.
— Джейсън — закашля се Пърси, — призови светкавицата.
Джейсън вдигна меча си. В стаята отекна гръм, но мълния не светна. Покривът не се счупи. Вместо това на тавана се появи миниатюрен дъждовен облак. Заваля дъжд, който изпълни фонтана дори по-бързо. Водата в него също не бе нормална. Бе точно толкова черна и противна, колкото тази във фонтана.
— Не се получи, както го исках — каза Джейсън.
Водата вече стигаше до врата им. Пайпър чувстваше как силите я напускат. Историите на дядо Том за водните канибали се бяха оказали верни. Злите нимфи щяха да изсмучат жизнените й сили.
— Ще оцелеем — промърмори си тя, но не можеше да се очарова сама, за да повярва в това.
Скоро отровните води щяха да закрият главите им. Щеше да се наложи да плуват, а отровната вода вече отнемаше силите им. Щяха да се удавят, точно както бе станало във видението й.
Пърси започна да блъска водата с ръка, все едно пъдеше лошо куче.
— Не… не мога да я овладея!
„Трябва да ме пожертвате — бе казало кучето скелет от историята. — Трябва да ме хвърлите във водата.“
Пайпър се чувстваше, все едно някой бе изхлузил кожата от врата й, разкривайки костите. Тя стисна своята корнукопия.
— Не можем да се преборим с това — каза тя. — Противопоставим ли се на водата, тя ще отнеме силите ни!
— Какво имаш предвид? — извика Джейсън в опит да надвика дъжда.
Водата бе стигнала до брадичките им. След още няколко сантиметра щеше да им се наложи да плуват. Въпреки това водата още не бе стигнала и половината височина до тавана. Пайпър се надяваше, че все още имат време.
— Рогът на изобилието — каза тя. — Трябва да победим нимфите с прясна вода, да им дадем повече, отколкото те имат нужда. Ако успеем да разсеем отровната течност…
— Нима твоят рог може да прави това? — попита Пърси, който се мъчеше да задържи главата си над водата. Това бе ново преживяване за него. Изглеждаше по-уплашен отвсякога.
— Само с вашата помощ. — Пайпър започваше да разбира как работи рогът. Изобилието не идваше от нищото. Тя бе успяла да погребе Херкулес с храна, защото се бе съсредоточила върху хубавите си мигове с Джейсън. За да създаде прясна вода, която да изпълни стаята, трябваше да призове дори по-хубави емоции. За нещастие обаче, вече губеше способността си да се съсредоточава.
— Искам да се концентрирате в корнукопията — каза тя. — Пърси, мисли си за морето.
— За солена вода?
— Няма значение. Важното е да е чиста. Джейсън, мисли си за бури, за още много бури. Хванете корнукопията. И двамата!
Те се сгушиха заедно, докато водата ги повдигна нагоре. Пайпър се опита да си спомни уроците на баща си по плуване, когато бяха започнали да карат сърф. За да помогнеш на някой, който се дави, трябваше да го хванеш в гръб и да риташ пред себе си, все едно вървиш назад. Не знаеше дали това ще проработи с още двама души, но прегърна и двете момчета и се опита да ги задържи над водата, докато двамата държаха корнукопията.
Нищо не се случи. Дъждът продължи да вали като из ведро — черен и киселинен.
Пайпър чувстваше краката си като олово. Образува се водовъртеж, който заплашваше да я дръпне надолу. Чувстваше как силите я напускат.
— Нищо не става! — извика Джейсън, докато плюеше мъртва вода.
— Ще се издавим — съгласи се Пърси.
— Трябва да се справим заедно — извика Пайпър с надеждата, че е права. — Искам и двамата да си мислите са чиста вода, за морска буря. Дайте всичко от себе си. Представете си как цялата сила ви напуска.
— Това е лесно — обади се Пърси.
— Дайте я обаче доброволно! — каза тя. — Предложете всичко, което имате! Все едно вече сте мъртви. Все едно единствената ви цел е да помогнете на нимфите. Трябва да бъде дар. Трябва да бъде… саможертва.
Притихнаха след тази дума.
— Да опитаме отново — каза Джейсън. — Заедно.
Този път Пайпър също се фокусира върху рога на изобилието. Нимфите искаха гласа, живота и младостта й. Хубаво. Даде ги доброволно. Представи си как цялата сила я напуска.
Вече съм мъртва — каза си спокойно като кучето скелет. — Това е единственият начин.