— Добре — отвърна Пърси, като реши да не споменава хавайската риза на Ефиалт, — говорихме за приятеля ни…
— Оф, да — изсъска гигантът, — искахме да го убием на сцената, но се оказа, че той също няма сценично присъствие. Спи вече дни наред, не репетира, не се упражнява. Никакъв спектакъл не може да се направи с него. Отис, отвори делвата!
Отис се понесе към подиума, като от време на време спираше, за да направи пирует. Той събори делвата, отворът й падна и от вътрешността й изпадна Нико ди Анджело. Сърцето на Пърси прескочи удар, когато видя мъртвешки бледото лице и болезнено кльощавата фигура на момчето. Пърси не знаеше дали приятелят му е жив, или мъртъв. Искаше да се втурне към него и да провери, но Ефиалт стоеше на пътя му.
— А сега трябва да побързаме — отсече Голямото Ф, — да ви кажем какво се очаква да правите. Хипогеумът ни очаква!
Пърси бе готов да посече този гигант надве и да се махне оттук, но Отис бе застанал над Нико. Ако започнеше битка, синът на Хадес оставаше беззащитен. Пърси трябваше да му спечели малко време, докато се посъвземе.
— Няма да бъдем част от нелепото ви представление — намеси се Джейсън и надигна златният си гладиус. — И какво е това нещо хипо… там както го казахте!
— Хипогеумът! — кресна Ефиалт. — Какъв римлянин си ти, щом не знаеш какво е това? Но пък щом не знаеш какво е и къде е, значи сме си свършили добре работата…
— Аз знам какво е — каза Пайпър. — Хипогеумът е бил под Колизея. В него са се намирали всички необходими предмети за специалните ефекти.
Ефиалт изръкопляска развълнуван.
— Браво, моето момиче! Сигурно си учила история на театъра, нали, миличка?
— Ами не точно… татко е актьор.
— Но това е чудесно! — Ефиалт се обърна към брат си. — Чу ли това, Отис?
— Актьор — промърмори сърдито Отис. — Всички стават актьори. Никой не умее да танцува.
— Дръж се възпитано! — кресна му Ефиалт. — Така или иначе, ти си съвсем права, момичето ми. Този хипогеум обаче е много специален. Предполагам, знаеш, че в стари времена някои гиганти били затворени под земята и от време на време причинявали земетресения, докато се опитвали да се освободят? Е, ние направихме нещо много по-полезно! Отис и аз сме пленени под Рим вече векове наред, но вместо да мързелуваме, си построихме наш собствен хипогеум. Сега ще сътворим най-голямото представление в историята на Рим. Последното му представление!
Нико потрепера в краката на Отис. Пърси почувства сърцето си като адска хрътка на въртележка за хамстер. Нико бе жив. Сега трябваше само да победят гигантите — по възможност без да унищожават града, да измъкнат момчето и да спасят приятелите си.
— Така значи — каза Пърси с надеждата отново да привлече вниманието на гигантите върху себе си. — Казахте, че трябва да ни обясните нещо преди голямото шоу?
— Да! — отвърна Ефиалт. — Така, по принцип за твоята глава и тази на момичето има обявена награда, обаче, да ти кажа правата, момичето вече си е пътник. Надявам се, не възразяваш, че ще се отклоним малко от сценария.
Пърси усети горчив вкус в устата си, все едно бе пил от водата на нимфите.
— Пътник? Нали нямате предвид, че е…
— Мъртва? — попита гигантът. — Не, още не! Но не бери грижа! Освен това вече сме затворили и останалите ви приятели.
Пайпър простена задавено.
— Лио? Хейзъл и Франк?
— Същите — весело потвърди Ефиалт. — Ще използваме тях за жертвоприношението. Ще оставим и момичето на Атина в лапите на уважаемата госпожа, това ще я зарадва много. А вие тримата ще сте звездите на представлението! Наистина Гея няма да е много доволна, но според мен нещата се нареждат перфектно. Смъртта ви ще е много по-забавна.
— Ще ти дам аз една забава — изръмжа Джейсън.
Пайпър пристъпи напред и някак си успя да се усмихне мило.
— Имам по-добра идея — каза тя на гигантите. — Защо просто не ни пуснете? Това ще е невероятен обрат в сценария. Ще изненада хората и ще покаже на целия свят колко сте готини.
Нико се размърда. Отис погледна надолу към него и змийските му крака облизаха главата на момчето.
— Освен това! — бързо добави Пайпър. — Преди да избягаме, ще потанцуваме малко? Примерно балет? Това би било чудесно!
За момент Отис забрави Нико. Той се размърда и размаха пръст на Ефиалт.
— Ето, виждаш ли! За това става дума! Ще бъде страхотно!
За миг Пърси реши, че Пайпър е успяла. Отис гледаше умолително към брат си, а Ефиалт подръпна брадичката си, все едно сериозно обмисляше идеята. Накрая обаче поклати глава.