— Тц. Няма да стане. Разбираш ли, момичето ми, аз съм Антидионис и си имам репутация. Дионис само си мисли, че знае как да празнува. Само че греши. Тъпите му мистерии бледнеят пред шоуто, което ще забъркам аз. Старият ни номер, когато натрупахме планини една върху друга, за да стигнем Олимп…
— Казах ти, че нищо няма да излезе — промърмори Отис.
— Докато в същото време брат ми се покри с месо и мина покрай ято дракони…
— Каза, че Хефест ТВ ще го предава на живо! — възкликна Отис. — А какво стана? Никой не ме видя!
— Така или иначе, това празненство ще е още по-яко — обеща Ефиалт. — Римляните винаги са искали хляб и зрелища. Ние ще им предложим и от двете. Ето ви тийзър!
Нещо падна от тавана и се приземи в краката на Пърси — нарязан хляб в бяла найлонова опаковка на червени и жълти точици.
— „Чуден хляб“? — вдигна го Пърси.
— Великолепно, нали? — очите на Ефиалт блеснаха лудешки. — Задръж този хляб. Смятам да дам милиони порции от него на римляните. За мезе към зрелищата, които ще ги унищожат!
— Хлебчето хич не е лошо — обади се Отис. — Макар че римляните ще трябва да потанцуват за него.
Пърси погледна към Нико, който отново се бе размърдал. Щеше му се момчето да е в съзнание, когато битката започне, за да може поне да допълзи до безопасно място.
Освен това имаше нужда от още информация за Анабет и това къде са останалите им приятели.
— Може би няма да е зле да докарате всичките ни приятели тук — предложи Пърси. — Нали знаете. Щом ще се мре, трябва да е по-пищно, с повече жертви.
— Хмм… — Ефиалт започна да човърка с пръст едно от копчетата на хавайската си риза. — Не! Вече е късно да променяме хореографията. Ти обаче не се безпокой. Циркът ще стане супер! Ама като казвам цирк, не си представяй модерната версия. В нея има клоуни, а аз мразя клоуните!
— Всички мразят клоуните! — каза Отис. — Дори самите те се мразят едни други!
— Точно така — съгласи се брат му. — Ние сме замислили много по-яки номера. Вие тримата ще умрете в агония на място, което всички богове и смъртни ще могат да гледат. А това е само церемонията по откриването! В стари времена игрите продължавали дни, а понякога дори седмици наред. Нашият спектакъл — унищожението на Рим, ще трае цял месец, докато Гея се пробуди.
— Я чакайте малко — каза Джейсън. — Гея ще се пробуди след месец?
— Да, да — отвърна Ефиалт, все едно това не бе важно. — Първи август било хубава дата за унищожение на човечеството. За мен това няма значение. В безкрайната си мъдрост Майката Земя се съгласи, че най-напред трябва да унищожим Рим. Бавно и запомнящо се. Така трябва!
— Значи… — Пърси не можеше да повярва, че говори за края на света с опаковка хляб в ръце. — Вие сте нещо като подгряваща група за Гея.
— Не сме никаква подгряваща група! — потъмня лицето на Ефиалт. — Ще пуснем чудовища и диви животни по улиците! Специалните ни ефекти ще отприщят вулкани и земетресения! Пропасти ще зейнат навсякъде и без видима причина! Ще има дори духове!
— Тая работа с духовете няма да стане — намеси се Отис. — Според социологическото проучване, което поръчахме, това няма да привлече голям интерес.
— Плюя аз на социолозите! — кресна Ефиалт. — Всичко в нашия хипогеум ще привлече интерес!
Ефиалт се втурна към една близка маса, покрита с голям чаршаф. Той дръпна чаршафа и разкри колекция от лостове и копчета, почти толкова сложна, колкото и контролния пулт на Арго II.
— Този бутон? — каза Ефиалт. — Той ще освободи глутница бесни вълци на Форума. Този ще изпрати гладиатори автоматони, които да нападнат туристите на фонтана „Треви“. Онзи ще накара Тибър да излезе от коритото си, за да пресъздадем морска битка на площад „Навона“! Пърси Джаксън, като син на Посейдон, поне ти трябва да оцениш това!
— Ъ-ъ — каза Пърси, — мисля, че ще е по-добре да ни пуснете.
— Той е прав — опита отново Пайпър. — Ако продължите с плана си, ще трябва да се биете с нас. Сценарият ще се обърка. Знаете ли, ние победихме доста гиганти напоследък. Не бихме искали нещата да излязат извън контрол.
Ефиалт кимна замислено.
— Права си.
— Така ли? — премигна Пайпър.
— Не можем да оставим нещата извън контрол — съгласи се гигантът. — Всичко трябва да е изчислено перфектно. Ти обаче не бери грижа. Аз изготвих хореографията на смъртта ви. Ще ви хареса много.