Нико започна да пълзи настрана, стенейки при всяко движение. На Пърси му се искаше другото момче да се движи малко по-бързо и да пъшка малко по-малко. Изкуши се да му подхвърли хляба.
Джейсън раздвижи ръката с меча си.
— Ами ако откажем да съдействаме?
— Е, вие не можете да ни убиете — засмя се Ефиалт, все едно идеята е безумна. — С вас няма богове, а това е единствената ви надежда за успех. Така че ще е по-добре да се съгласите да умрете бавно и болезнено. Съжалявам, но шоуто трябва да продължи.
Пърси осъзна, че този гигант е дори по-лош от морския бог Форкис в Атланта. Ефиалт не бе Антидионис. Той бе полудял Дионис без никакви задръжки. Наистина Дионис покровителстваше разюзданите празненства. Ефиалт обаче бе символ на разрухата и безцелното унищожение.
Пърси погледна към приятелите си.
— Ризата на този тип взе да ми омръзва.
— Време е за битка? — попита Пайпър и сграбчи рога на изобилието.
— Мразя нарязан хляб — допълни Джейсън.
И с тези думи тримата нападнаха.
XLVI. Пърси
Нещата се объркаха от самото начало. Гигантите изчезнаха в два облака пушек и се появиха на две различни места в другия край на стаята. Пърси се втурна към Ефиалт, но под краката му се отвориха жлебове, а от двете му страни изскочиха метални стени, които го разделиха от приятелите му. Стените започнаха да се затварят към него като преса. Пърси скочи нагоре и хвана долния край на клетката на хидрата. Хвърли бърз поглед към Пайпър, която подскачаше към Нико като на дама над отварящи се огнени бездни. Беззащитен и замаян, синът на Хадес бе нападнат от два леопарда.
В същото време Джейсън се хвърли към Отис, който с тежка въздишка свали копието си, сякаш предпочиташе да танцува на „Лебедово езеро“ пред това да убие поредния герой.
Пърси видя всичко това за части от секундата, но нямаше как да помогне. Хидрата понечи да отхапе ръцете му. Той се залюля и се пусна, като се приземи в горичка от шарени шперплатови дървета, изникнали от нищото. Те се пренаредиха, когато Пърси се опита да мине между тях, и затова трябваше да ги изсече с Въртоп.
— Прекрасно! — извика Ефиалт. Той стоеше до контролното табло на около осемнайсет метра от Пърси. — Ще приема това като генерална репетиция. Да пусна ли хидрата на Стълбището на Испанския площад?
Гигантът дръпна един лост, а Пърси се огледа около себе си. Клетката, от която бе висял допреди малко, сега се надигаше към един отвор на тавана. Ако нападнеше Ефиалт, хидрата щеше да опустоши града. Той прокле и метна Въртоп като бумеранг. Мечът не бе предвиден за това, но острието от небесен бронз сряза веригите, на които висеше хидрата.
Клетката се килна настрани. Вратата се отвори и чудовището падна… Точно пред Пърси.
— Развали ми номера, Джаксън! — извика Ефиалт. — Но щом нямаш търпение, бий се с хидрата тук. Смъртта ти обаче няма да се получи толкова хубаво без публика.
Пърси пристъпи напред, за да се изправи срещу чудовището, и внезапно осъзна, че току-що е метнал оръжието си настрана. Лошо планиране от негова страна.
Той се завъртя, когато и осемте глави на хидрата изплюха киселина и превърнаха пода, на който бе стоял допреди малко, в пушещ кратер от разтопен камък. Пърси наистина мразеше хидрите. В това, че бе изгубил меча си, обаче имаше и нещо добро. Инстинктът му щеше да е да отсече главите на чудовището, но така те просто щяха да се удвоят. На мястото на всяка отсечена глава на хидра се появяваха други две.
Последният път, когато се бе изправил срещу такова същество, Пърси бе спасен от боен кораб с бронзови оръдия, които бяха разкъсали чудовището на части. Тази стратегия обаче сега нямаше да му помогне… или?
Хидрата се стрелна напред. Пърси мина под едно колело за гигантски хамстер и огледа стаята, като търсеше кутиите, които бе видял в съня си. Спомни си, че бе мернал ракети.
Пайпър застана пред Нико на подиума, но леопардите тръгнаха към тях. Тя се прицели с рога на изобилието и изстреля печено месо над главите на огромните котки. Явно месото ухаеше добре, тъй като леопардите се стрелнаха към него.
На около двайсет метра от Пайпър Джейсън се бореше с Отис, а мечът му срещаше копието на гиганта. Отис бе изгубил диамантената си тиара и изглеждаше много ядосан заради това. Вероятно досега щеше да е намушкал Джейсън няколко пъти, ако не настояваше да прави пирует с всяка атака, което го забавяше.