В същото време Ефиалт се смееше истерично и натискаше различни бутони по контролното си табло, като ускори скоростта на конвейерите и отваряше различни клетки.
Хидрата нападна покрай въртележка за гигантски хамстер. Пърси се скри зад една колона, взе една опаковка „Чуден хляб“ и я метна към чудовището. Хидрата плю киселина, което се оказа грешен ход. Торбата и найлоновите опаковки се разпаднаха във въздуха, но хлябът попи киселината като дунапрен и се разплеска по хидрата, покривайки я с лепкава отровна висококалорична слуз.
Чудовището залитна назад и започна да тръска глави, за да извади хлебната киселина от очите си, а Пърси трескаво се огледа за някакво оръжие. Не видя ракетите, но до стената имаше подпрян статив, в който имаше наредени зловещи на вид оръжия. Пърси забеляза базука, гранатомет, огромна римска свещ и още дузина други адски машини. Те изглеждаха свързани и насочени в една и съща посока. Контролираше ги един-единствен лост. На края на статива с карамфили бе изписано: ЧЕСТИТО УНИЩОЖЕНИЕ, РИМ!
Пърси се стрелна към странното оръжие. Хидрата изсъска и се втурна след него.
— Сетих се! — извика щастливо Ефиалт. — Можем да започнем с взривовете на улица „Лабикана“! Не бива да караме публиката да чака!
Пърси застана зад статива и го обърна към гиганта. Не умееше да работи с машини като Лио, но знаеше как да прицели едно оръжие.
Хидрата пропълзя до него и скри Ефиалт от погледа му. Пърси се надяваше, че това чудо има огневата мощ да свали две жертви и опита да дръпне лоста.
Той не помръдна.
Осемте глави на хидрата се извисиха над него, готови да го превърнат в киселинна слуз. Той отново дръпна лоста. Този път стативът се разклати и оръжията започнаха да съскат.
— Всички долу! — извика Пърси. Надяваше се приятелите му да го разберат.
Той отскочи настрана, когато оръдието гръмна. Звукът бе като от избухнала фабрика за барут. Хидрата изчезна мигновено, но откатът събори оръдието настрана и така зарядите му се изстреляха във всички посоки на стаята. Част от тавана падна и счупи едно водно колело. Още клетки бяха освободени от веригите, които ги придържаха. Те паднаха и освободиха две зебри и глутница хиени. Една граната избухна над главата на Ефиалт, но успя само да го събори. Контролното табло дори не изглеждаше повредено.
В другия край на стаята заваляха чували с пясък. Пайпър се опита да дръпне Нико настрана, но единият от чувалите я удари по рамото и я повали.
— Пайпър! — извика Джейсън. Той хукна към нея и напълно забрави за Отис, който се прицели в гърба му.
— Внимавай! — извика Пърси.
Джейсън имаше добри рефлекси. Когато Отис метна оръжието си, той направи кълбо. Копието прелетя над него и Джейсън махна с ръка, призовавайки силата на вятъра, за да отклони посоката на копието. То прелетя през стаята и промуши Ефиалт, който тъкмо се бе изправил на крака.
— Отис! — Ефиалт отстъпи от контролното табло, стиснал копието, докато се разпадаше на прах. — Няма ли да спреш да ме убиваш!
— Не съм виновен!
Стрелящата машинария прекъсна Отис, запращайки в неговата посока една последна сфера с римски огън. Горящата розова топка (трябваше да е розова, разбира се) удари тавана над гиганта и експлодира в красив дъжд от светлина. Шарени искрици грациозно се спуснаха около гиганта. След това триметрова част от тавана падна и го премаза.
Джейсън изтича до Пайпър. Тя извика, когато той докосна ръката й. Рамото й изглеждаше неестествено изкривено, но тя успя да каже:
— Добре съм. Наистина съм добре.
Нико се изправи до нея и се огледа смаян от това, че току-що е пропуснал битка.
За съжаление, гигантите не бяха победени. Главата и раменете на Ефиалт вече се бяха оформили от купчината прах. Той измъкна ръцете си от нея и погледна злобно към Пърси.
В другия край на стаята купчината камъни се размърда и от нея изскочи Отис. Главата му бе леко изкривена. Всички пиратки по косата му бяха избухнали и плитките му димяха. Трикото му бе на парцали, което бе единственият начин да стане още по-непривлекателно.
— Пърси! — извика Джейсън. — Контролното табло!
Пърси се размърда. Той намери Въртоп отново в джоба си, извади го и се стрелна към таблото. Прокара острието по него и го унищожи в дъжд от бронзови искрици.
— Неее! — зави Ефиалт. — Провали представлението ни!