Пърси се обърна към него, но прекалено бавно. Гигантът бе размахал копието си като бухалка и го удари в гърдите. Той падна на колене, а болката се разля из стомаха му като лава.
Джейсън тръгна към него, но Отис бе по петите му. Пърси успя да се изправи и се намери рамо до рамо с Джейсън. Пайпър все още стоеше легнала на подиума, неспособна да се изправи. Нико бе замаян.
Гигантите се възстановяваха, ставайки все по-силни и по-силни с всяка изминала минута. За разлика от Пърси.
— Уморен ли си, Пърси Джаксън? — усмихна се извинително Ефиалт. — Както казах, не можеш да ни убиеш. Това ни поставя в равна позиция… Или не! Ние можем да ви убием!
— Това — каза Отис, докато надигаше копието си от земята — е първото разумно нещо, което каза днес, братко.
Гигантите насочиха оръжията си към Пърси и Джейсън, заплашвайки да ги превърнат в геройски дюнер.
— Няма да се предадем — каза Джейсън, — ще ви насечем на късове така, както Юпитер е направил със Сатурн.
— Точно така — каза Пърси. — Със или без бог на наша страна, вие двамата сте мъртви.
— Дано не е така — долетя нов глас.
Вдясно от тях от тавана се спусна още една платформа. Облегнат на жезъл с шишарка на върха, стоеше човек с червена лагерна риза, къси панталони и сандали с бели чорапи. Той свали широкополата си шапка и в очите му блесна пурпурен пламък.
— Не ми казвайте, че съм бил целия път дотук напразно.
XLVII. Пърси
Присъствието на господин Д. не беше нещо, което Пърси бе намирал за успокоително някога, но внезапно всичко притихна. Машините спряха да боботят, а животните — да ръмжат. Двата леопарда, все още облизващи се от печеното месо на Пайпър, любвеобилно отъркаха глави в краката на бога. Господин Д. ги почеса зад ушите.
— Ефиалт, ах, ти стари палавнико — смъмри той гиганта, — да убиваш герой, добре, но да използваш леопарди за своя спектакъл? Това вече преля чашата.
Гигантът нададе писклив звук.
— Т-това е н-невъзможно. Д-ди…
— Бакхус, стари приятелю — поправи го богът. — И освен това е съвсем възможно. Някой ми каза, че тук ще има купон.
Той изглеждаше точно както в Канзас, но Пърси още не можеше да свикне с разликите между него и стария му (не)приятел господин Д.
Бакхус бе по-слаб и изглеждаше по-зъл. Коремчето му не бе така голямо. Косата му бе по-дълга, а стъпката — по-жива. Очите му бяха далеч по-гневни. Дори шишарката на края на жезъла му изглеждаше заплашителна.
Копието на Ефиалт потрепера.
— Вие… вие боговете сте обречени! Махни се в името на Гея!
— Хммм. — Бакхус не изглеждаше особено впечатлен. Той мина покрай унищожените платформи и машини за специални ефекти.
— Безвкусно — махна с ръка той по посока на един боядисан дървен гладиатор, след което се обърна към нещо, което приличаше на огромна точилка, по която имаше ножове. — Евтино. Скучно. А това… — Той погледна към ракетометното устройство, което все още димеше. — Безвкусно, евтино и скучно. Честно казано, Ефиалт, винаги ти е липсвал стил.
— Стил? — изчерви се гигантът. — Аз имам планини от стил. Аз определям кое е стилно и кое не. Аз…
— Брат ми излъчва стил — вметна Отис.
— Благодаря ти! — извика Ефиалт.
Бакхус пристъпи напред, а гигантите се отдръпнаха с крачка назад.
— Вие двамате да не сте станали по-ниски?
— Ще ти дам аз да разбереш кой е нисък и кой висок! — изръмжа Ефиалт. — Достатъчно висок съм, за да те унищожа, Бакхус! Вие боговете винаги се криете зад смъртните герои и поверявате съдбата на Олимп на същества като тези! — Той се усмихна презрително към Пърси.
— Господарю Бакхус — вдигна меча си Джейсън, — ще убиваме ли тези гиганти, или какво?
— Ами, надявам се — отвърна Бакхус. — Моля, продължавайте.
— Не сте ли дошъл да ни помогнете? — зяпна го Пърси.
— Е — сви рамене Бакхус, — жертвоприношението в морето бе хубаво. Цял кораб, пълен с диетична кола. Много мило, наистина, макар аз да предпочитам диетичното пепси.
— И шест милиона долара в злато и скъпоценности — промърмори Пърси.
— Това също — каза Бакхус. — Макар че към тържествата с пет или повече героя се включва парично възнаграждение, така че това не бе нужно.
— Моля?
— Няма значение — каза Бакхус, — важното е, че привлякохте вниманието ми. Тук съм. Сега трябва да разберем дали сте достойни за помощта ми. Давайте. Бийте се с гигантите. Ако съм доволен, ще се появя за големия финал.