— Ние промушихме единия — каза Пърси — и съборихме покрива върху другия. Какво още трябва да направим, за да ви впечатлим?
— Добър въпрос — потропа Бакхус с жезъла си, след което се усмихна по начин, който не предвещаваше нищо добро за Пърси.
— Може би трябва да ви вдъхновя някак си. Сцената не е подредена като хората. Това ли ти е спектакълът, Ефиалт? Нека ти покажа как се прави.
Богът изчезна в облак червеникав пушек. Пайпър и Нико също изчезнаха.
— Пайпс! — извика Джейсън. — Бакхус, къде…
Целият под се разтрепери и започна да се издига. Плочите на тавана бавно се отдръпнаха. В помещението нахлу слънчева светлина. Въздухът трепна като мираж и Пърси чу рева на тълпата над себе си.
Хипогеумът се издигна през гора от изхабени от времето каменни колони в центъра на порутения Колизей.
Сърцето на Пърси прескочи удар. Това не бе каква да е арена. Това бе истинският Колизей. Машините на гигантите наместиха дъски посред порутените греди и арената отново имаше под. Скамейките се възстановиха и отново блеснаха снежнобели. Появи се огромен балдахин, който закри следобедното слънце. Балконът на императора бе покрит с коприна, а от двете му страни имаше знамена и златни орли. Бурни аплодисменти долетяха от хиляди червеникави духове. Ларите на Рим бяха отново тук, за да се насладят на едно последно представление.
Подът се развори и арената се покри с пясък. Отвсякъде се появиха огромни декори — пластмасови планини с размерите на гараж, каменни колони и (кой знае защо) домашни животни играчки в реален размер. От едната им страна изникна малко езеро.
Ровове осеяха пода на арената, в случай че на някой му се разиграваше битка в окоп. Пърси и Джейсън стояха заедно срещу гигантите близнаци.
— Това е наистина добро представление — гръмна гласът на Бакхус. Той стоеше на балкона на императорите и носеше пурпурна тога и златен венец на главата. От лявата му страна стояха Нико и Пайпър. Нимфа в дрехи на медицинска сестра се грижеше за рамото й. Вдясно от Бакхус стоеше сатир, който предлагаше на бога грозде и зрънчо.
Бакхус надигна кутийката с диетично пепси и тълпата притихна.
— Просто ще си стоите там? — попита Пърси възмутено.
— Геройчето е право — изрева и Ефиалт. — Ела и се бий с нас лично, нещастнико! И, ъ-ъ, без помощта на героите.
Бакхус се усмихна лениво.
— Според Юнона героите са достойни. Нека проверим това. Искам да ме позабавлявате, герои на Олимп. Накарайте ме да направя нещо повече. Все пак това да си бог, има и своите добри страни.
Той отвори кутийката с пепси и ревът на тълпата отново изпълни арената.
XLVIII. Пърси
Пърси бе преживял много битки. Бил се беше и на няколко арени. Нищо обаче не можеше да се сравнява с това тук. В огромния Колизей, пред хилядите крещящи духове, пред бога Бакхус, който го гледаше презрително, и пред двамата гиганти, които се извисяваха над него, Пърси се почувства мъничък и нищожен като буболечка.
Освен това бе много, много ядосан.
Да се бори с гиганти, бе едно. Да го прави за кефа на Бакхус, бе съвсем друго. Той си спомни нещо, което Люк Кастелан му бе казал преди много години — че всичко, което правят, е безсмислено. Че те са просто пионки в ръцете на боговете на Олимп.
Сега Пърси бе почти на възрастта, на която бе Люк тогава. Разбираше защо приятелят му бе събрал толкова жлъч в себе си. През последните пет години Пърси твърде често се бе оказвал пешка на олимпийците. Те сякаш се редуваха да го ползват за своите цели. Може би бяха по-свестни от титаните, гигантите или Гея. Това обаче не ги правеше добри, нито пък мъдри.
На Пърси му се гадеше от ситуацията, в която е поставен. Гладиатор, пионка, която се сражаваше на арената, за да достави удоволствие на лекомисления бог на Виното.
Само дето нямаше никакъв избор. Трябваше да победи гигантите, ако искаше да спаси приятелите си. Трябваше да оцелее и да намери Анабет.
Ефиалт и Отис направиха решението му още по-лесно, като нападнаха. Близнаците взеха по една фалшива планина, голяма колкото апартамента на Пърси в Ню Йорк, и я хвърлиха по героите.
Пърси и Джейсън отскочиха. Те се хвърлиха заедно в най-близкия окоп и планината се разби някъде над тях, поръсвайки ги с парчета пластмаса. Не бяха смъртоносни, но боляха като ужилвания.