Тълпата пощуря и викове: „Бой! Бой!“ огласиха арената.
— Пак ли се разделяме като преди? — опита се да надвика шума Джейсън. — Аз поемам Отис, а ти Ефиалт? Или този път искаш да опитаме обратното?
Пърси се опита да помисли. Разделянето му звучеше като добра идея. Всеки от тях се изправяше срещу единия от гигантите.
Последния път обаче това едва не им бе коствало живота. Той разбра, че им трябва различна стратегия. През цялото време Пърси бе чувствал, че трябва да ръководи и защитава приятелите си. Бе сигурен, че Джейсън се е чувствал по същия начин. Бяха работили в малки групи с надеждата, че така ще е по-добре. Всеки герой се биеше сам за себе си, правейки това, в което е най-добър.
Хера обаче не бе обединила седем героя в един отбор просто така. През няколкото пъти, в които Пърси и Джейсън бяха работили заедно — призовавайки бурята над Форт Съмтър, помагайки на Арго II да се измъкне от Херкулесовите стълбове, дори когато пълнеха вода в нимфеума… Пърси се бе чувствал по-сигурен, по-способен да решава проблемите им, все едно цял живот бе бил циклоп и една сутрин се бе събудил с две очи.
— Не — каза той, — ще ги нападнем заедно. Първо Отис, защото е по-слаб. Побеждаваме го бързо и нападаме Ефиалт. Бронз и злато, събрани в едно. Това може да им попречи да се възстановят толкова бързо.
Джейсън се усмихна сухо, все едно току-що бе разбрал, че ще умре по унизителен начин.
— Защо не? — попита той. — Само дето Ефиалт няма да стои и да гледа как убиваме брат му. Освен ако…
— Вятърът днес е силен — подсети го Пърси, — а под арената има тръби с вода.
Джейсън го разбра веднага. Той се засмя и Пърси усети как между двамата се заражда приятелство. Мислеха по еднакъв начин за милион различни неща.
— На три? — попита Джейсън.
— Че защо да чакаме?
Двамата изскочиха от канала. Гигантите бяха вдигнали още една пластмасова планина, точно както Пърси бе предвидил. Чакаха ги да се появят, за да се прицелят.
Близнаците вдигнаха планината над главите си и се канеха да я хвърлят, когато Пърси предизвика изригване на една от тръбите в краката им, разтърсвайки целия под. Джейсън запрати силен порив вятър към гърдите на Ефиалт. Гигантът с червена коса залитна назад. Отис изтърва планината и тя се пльосна върху брат му. Подаваха се само змийските крака на Ефиалт, които завъртяха глави, сякаш се чудеха къде е отишла останалата част от тялото.
Тълпата завика одобрително, но Пърси подозираше, че Ефиалт е само зашеметен. Имаха не повече от няколко секунди.
— Хей, Отис — извика той. — „Лешникотрошачката“ е пълна скука!
— Ах, вие! — Отис взе копието си и го хвърли към тях, но бе прекалено ядосан, за да се прицели точно.
Джейсън отби летящото оръжие над главата на Пърси и то падна в езерото. Двамата отстъпиха назад към водата, като не спираха да обиждат балетните умения на гиганта. Това бе малко трудно, тъй като Пърси не разбираше нищо от балет.
Отис тръгна към тях с голи ръце, след което осъзна, че: а) е без оръжие и б) не е добра идея да се биеш със син на Посейдон в близост до голям воден басейн. Опита се да спре, но твърде късно. Героите минаха от двете му страни, а Джейсън призова силата на вятъра, използвайки инерцията на гиганта, за да го събори във водата.
Пърси и Джейсън нападнаха като един, докато Отис се опитваше да се изправи. Те скочиха към гиганта и стовариха мечовете си върху главата му. Бедното създание дори не успя да направи пирует. Избухна във водата и я покри с прах като от огромен пакет сухо мляко.
Пърси призова водовъртеж в езерото. Есенцията на Отис се опита да се възстанови, но когато главата му изскочи над водата, Джейсън призова мълния и отново го направи на прах.
Всичко вървеше като по мед и масло, но нямаше да могат да удържат Отис вечно. Пърси вече бе уморен от битката си под земята. Стомахът още го болеше. Чувстваше как силите му се изчерпват.
А им оставаше още един гигант.
Сякаш по сигнал пластмасовата планина изригна. Ефиалт се надигна, ревейки от ярост като звяр. Пърси и Джейсън изчакаха той да се затътри към тях с копие в ръка. Очевидно престоят под планината му бе дал нови сили. Очите му блестяха заканително, а следобедното слънце се отразяваше в сплетената му с монети коса. Дори змийските крака изглеждаха ядосани. Бяха оголили зъби и съскаха заплашително.
Джейсън призова мълния, но Ефиалт я отблъсна с копието си към една нещастна пластмасова крава, която се стопи. След това изблъска една каменна колона от пътя си, все едно бе от лего.