Пърси се опита да запази водовъртежа. Не искаше Отис да се върне в битката, но когато Ефиалт приближи, бе принуден да се съсредоточи върху него.
Посрещна атаката на гиганта заедно с Джейсън. Двамата скочиха около Ефиалт и започнаха да го мушкат. Остриетата от бронз и злато се замъглиха от бързината на движенията им, но гигантът отби всеки удар.
— Няма да се предам! — изрева Ефиалт. — Успяхте да провалите представлението ми, но Гея ще унищожи целия свят!
Пърси разсече копието му, но Ефиалт дори не се впечатли. Гигантът замахна с тъпия край и го събори. Момчето падна тежко върху ръката с меча си и изпусна Въртоп.
Джейсън се опита да си спечели преимущество. Той приближи гиганта и понечи да го намушка в гърдите, но Ефиалт успя да отбие удара. Той опря върха на копието си в Джейсън и направи тениската му на елек. Момчето се олюля и се загледа в струята кръв, която потече от гърдите му.
Пайпър извика от балкона на императора, но ревът на тълпата заглуши гласа й. Бакхус ги погледна със зловеща усмивка, докато дъвчеше зрънчо.
Ефиалт се извиси над Пърси и Джейсън, а двете части на счупеното му копие надвиснаха над главите им. Ръката на Пърси изтръпна. Гладиусът на Джейсън бе паднал на арената.
Планът им се бе провалил.
Пърси погледна към Бакхус, готов за последна обида към безполезния бог на Виното, когато в небето над Колизея се появи огромна овална фигура, която се спусна с мълниеносна бързина към тях.
Отис се опита да изреве от езерото, но лицето му се бе образувало само наполовина и той успя само да извика:
— Ъ-ъ… муууу!
— Не се бой, братко! — каза му Ефиалт, без да изпуска героите от очи. — Ще ги накарам да страдат!
Арго II се извъртя във въздуха и избълва зелен огън от балистите си.
— Всъщност — каза Пърси — трябва да погледнеш зад себе си.
Той и Джейсън се отдръпнаха встрани, докато Ефиалт се обръщаше с вик на изненада. Пърси скочи в един ров в момента, в който експлозията разтърси Колизея. Когато се изкатери обратно, Арго II се готвеше да кацне. Джейсън също подаде глава изпод импровизирания си навес — един пластмасов кон.
Ефиалт лежеше овъглен и пъшкащ на арената. Пясъкът около него бе станал на стъкло от гръцкия огън. Отис пляскаше във водата в опит да се възстанови, но от ръцете надолу приличаше на изгорена зърнена закуска.
Пърси се олюля до Джейсън и го потупа по рамото. Призрачната тълпа стана на крака, когато Арго II спусна колесник за кацане. Лио бе застанал на руля, а Хейзъл и Франк се бяха ухилили до него. Тренер Хедж затанцува на платформата за стрелба, размаха юмрук във въздуха и извика:
— За това става дума!
Пърси се обърна към балкона на императора.
— Е? — извика той на Бакхус, — надявам се това да те е развеселило, алкохолен…
— Няма нужда от комплименти. — Внезапно богът се появи точно до тях на арената. Той изтупа няколко пръчки зрънчо от пурпурната си роба. — Реших, че сте достойни мои партньори в боя.
— Партньори? — изръмжа Джейсън. — Та вие не направихте нищо!
Бакхус застана до брега на езерцето. Водата незабавно пресъхна, а на дъното остана една купчинка кал, над която бе главата на Отис. Бакхус слезе бавно до дъното и погледна към тълпата, след което надигна жезъла си. Духовете задюдюкаха и свалиха палци надолу.
Пърси не бе сигурен дали това означава, че искат смърт, или пощада. Бе чувал и двете теории.
Бакхус избра по-забавната опция и тресна Отис с шишарка по главата. Гигантската купчина Отисова закуска се разпадна напълно.
Тълпата подивя. Бакхус излезе от езерото и застана до Ефиалт, който все още лежеше проснат и изпечен.
Бакхус отново надигна жезъла си.
— НАПРАВИ ГО! — изрева тълпата.
— НЕ ГО ПРАВИ! — зави Ефиалт.
Бакхус чукна гиганта по носа и Ефиалт се разпадна на шепа пепел.
Призраците завикаха одобрително и захвърляха конфети, докато Бакхус обикаляше стадиона, вдигнал ръце и наслаждаващ се на обожанието им. Той се ухили тържествено на героите и заяви:
— Ето това, приятели, е представление! Разбира се, че направих нещо. Та аз убих двамата гиганти!
Докато приятелите на Пърси слизаха от кораба, тълпата призраци проблясна и изчезна. Пайпър и Нико слязоха от балкона на императора и магическите декори на Колизея се разпаднаха в мъгла. Подът на арената остана здрав, но стадионът изглеждаше отново така, сякаш от векове наред никой не се е борил на него. Най-малко пък гиганти.