— Мдаа — каза Бакхус, — това беше забавно. Имате разрешението ми да продължите своето пътуване.
— Разрешението ти? — изръмжа Пърси.
— О, да — повдигна вежди Бакхус. — Макар че твоето пътуване ще се окаже малко по-трудно от очакваното, сине на Нептун.
— Посейдон — поправи го автоматично Пърси. — И какво имаш предвид?
— Пробвайте паркинга зад сградата „Емануел“ — каза Бакхус. — Добро място за пробив. А сега довиждане, скъпи приятели. О, и късмет с остатъка от мисията ви. — Богът изчезна в облак мъгла, която ухаеше на гроздов сок.
Джейсън изтича да посрещне Пайпър и Нико. Тренер Хедж с тропот дотърча до Пърси. Хейзъл, Франк и Лио бяха зад него.
— Това Дионис ли беше? — попита Хедж. — Обожавам този тип!
— Вие сте живи! — викна Пърси на останалите. — Гигантите казаха, че сте в плен. Какво се случи?
— С поредния си блестящ план Лио Валдес отново спаси всички — сви рамене Лио. — Ще се изненадаш от това какво може да се направи с една Архимедова сфера, момиче, което се ориентира под земята, и невестулка.
— Аз бях невестулката — поясни мрачно Франк.
— В общи линии — обясни Лио, — активирах един хидравличен винт с едно архимедово устройство, което ще бъде страхотно, щом го инсталирам на кораба, гарантирам ви. Хейзъл усети откъде ще е най-лесно да си пробием път до повърхността. Направихме тунел, достатъчно голям за една невестулка. Франк се покатери заедно с обикновен предавател, който сглобих набързо. След това трябваше само да хакнем любимия сателитен канал на тренер Хедж и да му кажем да дойде с кораба да ни спаси. След като ни измъкна, бе лесно да ви намерим с това божествено шоу над Колизея.
Пърси разбра около десет процента от историята на Лио, но реши, че това му е достатъчно предвид другия въпрос, който го измъчваше.
— Къде е Анабет?
— За това… — направи гримаса Лио. — Мислим, че все още е в беда. Ранена е, със счупен крак. Поне според видението, което ни показа Гея. Следваща ни задача е спасяването на Анабет.
Допреди две секунди Пърси бе готов да припадне, но сега почувства нов прилив на адреналин в тялото си. Идеше му да удуши Лио и да попита защо първо не са спасили Анабет, но реши, че това може да прозвучи леко неблагодарно.
— Разкажи ми за видението — каза той, — разкажи ми всичко.
Подът се разтърси. Дървените дъски започнаха да изчезват и надолу по хипогеума заваля пясък.
— Нека първо се качим на борда — каза Хейзъл, — докато все още можем.
Отплаваха от Колизея и се насочиха на юг, летейки над покривите на Рим. Навсякъде около Колизея трафикът бе спрял. Беше се събрала тълпа от смъртни, които вероятно се чудеха какви са били тайнствените светлини и звуци, дошли от руините. Пърси видя, че нито един от грандиозните планове за разрушение на гигантите не се е осъществил. Градът изглеждаше точно като преди. Никой не забелязваше и гръцката трирема, носеща се в небето.
Героите се събраха около руля. Джейсън превърза навехнатото рамо на Пайпър, докато Хейзъл хранеше Нико с амброзия на задната част на кораба. Синът на Хадес едвам вдигаше главата си. Гласът му бе толкова тих, че Хейзъл трябваше да се навежда всеки път, за да успее да го чуе.
Франк и Лио разказаха какво бе станало в стаята с Архимедовите сфери и за виденията, които Гея им бе показала в бронзовото огледало. Бързо решиха, че най-добрият начин да намерят Анабет е да последват загадъчния съвет, който Бакхус им бе дал — да намерят сградата „Емануел“, каквото и да бе това. Франк започна да пише на корабния компютър, докато Лио бясно натискаше контролите си и мърмореше:
— Сградата „Емануел“. Сградата „Емануел“!
Тренер Хедж се опита да помогне, докато се бореше с една разгъната наопаки карта на Рим.
Пърси коленичи до Джейсън и Пайпър.
— Как е рамото?
— Ще се оправи — усмихна се Пайпър. — И двамата се справихте блестящо.
Джейсън сръчка Пърси.
— С теб правим нелош отбор.
— Справихме се по-добре, отколкото в Канзас — съгласи се Пърси.
— Ето го! — извика Лио, като посочи към монитора си. — Франк, ти си невероятен! Поемаме курс!
— Просто прочетох името от екрана — изгърби се Франк. — Някакъв китайски турист го е отбелязал на Гугъл Мапс.