— Той чете китайски — ухили се Лио на останалите.
— Съвсем малко — отвърна Франк.
— Това е супер!
— Момчета — намеси се Хейзъл, — не искам да ви развалям удоволствието, но трябва да чуете това.
Тя помогна на Нико да се изправи. Той по принцип си беше блед, но сега кожата му бе бяла като мляко на прах. Тъмните му хлътнали очи напомниха на Пърси за снимки на освободени военнопленници, които беше виждал. Но Нико всъщност бе такъв, каза си Пърси.
— Благодаря — изграчи Нико. Очите му нервно се стрелнаха към групата. — Бях изгубил надежда.
През миналата седмица Пърси бе искал да каже няколко неща на Нико, но сега, когато го видя толкова тъжен и немощен, не можа да се ядоса.
— Знаел си за двата лагера — каза все пак той. — Можеше да ми кажеш кой съм на първия ден, в който пристигнах в лагер „Юпитер“, но не го направи.
Нико се облегна на релинга.
— Съжалявам, Пърси. Разбрах за съществуването на лагер „Юпитер“ миналата година. Баща ми ме отведе там, макар да не бях сигурен защо. Каза ми, че боговете от векове държат двата лагера разделени, че не трябва да издавам на никого какво съм видял. Че не му е дошло времето. Каза обаче, че за мен е важно да узная истината… — Той започна да кашля и се преви надве. Хейзъл го хвана за раменете, докато той не събра сили да се изправи отново. — Мислех, че е заради Хейзъл — продължи Нико. — Трябваше да я отведа на безопасно място. Сега обаче смятам, че ми е показал двата лагера, за да разбера колко важен е подвигът ви. За да потърся Портите на Смъртта.
Въздухът се наелектризира. Буквално — от Джейсън изскочиха искрици.
— Намери ли ги? — попита Пърси.
Нико кимна в отговор.
— Бях глупак. Смятах, че мога да ходя където си поискам в Подземното царство, и попаднах право в капана на Гея. Със същия успех можех да се опитам да избягам от черна дупка.
— Черна дупка? — задъвка Франк устната си. — За каква черна дупка става въпрос?
Нико понечи да отвори уста, но каквото и да искаше да каже, явно бе прекалено ужасно. Той се обърна към Хейзъл. Тя постави ръка върху тази на брат си.
— Нико ми каза, че Портите на Смъртта имат две страни. Едната е в света на смъртните, а другата в Подземното царство. Смъртната част е в Гърция и се охранява от силите на Гея. От там те измъкнали Нико и го отвели в Рим.
Пайпър явно бе доста нервна, тъй като от корнукопията й изскочи един чийзбургер.
— А къде точно в Гърция?
— В Дома на Хадес — пое си треперливо дъх Нико. — Това е подземен храм в Епир. Мога да ви го посоча на картата. Така или иначе, проблемът не е в смъртната страна на Портите. Проблемът е в тази откъм Подземното царство. Портите на Смъртта са в… в…
Пърси усети как кръвта му се смразява. Черна дупка. Място в Подземното царство, от което дори Нико ди Анджело не може да избяга. Как не се бе сетил? Бе заставал до ръба на това място.
Все още сънуваше кошмари с него.
— В Тартара — предположи той, — най-дълбоката част от Подземното царство.
— Те ме вкараха там, Пърси — разтрепери се Нико, — не знаеш какви неща видях…
Хейзъл прехапа устни.
— Никой смъртен не е слизал в Тартара — обясни тя. — Или поне никой, който се е върнал жив. Това е най-строго пазеният затвор на Хадес, където се оковани старите титани и другите врагове на боговете. Където отиват всички чудовища, загинали на земята. Там е… всъщност никой не знае какво точно има там. — Очите й се спряха на брат й. Нямаше нужда да довършва мисълта си: Никой освен Нико.
Хейзъл му подаде черния меч. Нико се подпря на него като на бастун.
— Сега разбирате защо Хадес не е могъл да затвори вратите — каза той. — Дори боговете не слизат долу в Тартара. Дори Танатос, богът на Смъртта, не смее да приближи това място.
Лио го погледна от руля.
— Позволи ми да предположа. Трябва да идем там?
— Това е невъзможно — поклати глава Нико. — Аз съм син на Хадес и оцелях едва-едва. Силите на Гея ме плениха веднага. Нямате си и представа колко са силни там долу. Никой герой не би имал шанс да оцелее. Едва не полудях.
Очите на Нико блестяха като натрошено стъкло. Пърси с тъга си каза, че вероятно нещо в него се е пречупило завинаги.
— В такъв случай, тръгваме към Епир — каза Пърси, — просто ще затворим вратите от едната страна.
— Де да беше толкова просто — каза Нико. — Вратите трябва да бъдат контролирани и от двете страни, за да се затворят. Като двоен печат. Може би седмината заедно ще успеете да победите силите на Гея в Дома на Хадес. Ако обаче нямате тим от другата страна, достатъчно силен, за да победи легионите чудовища на тяхна територия…