— Е — каза Франк, — значи не се казваш Сами.
— Що за въпрос е това? — намръщи се Лио.
— А, нищо — каза бързо Франк, — просто… нищо. Що се отнася до стрелбата над лагера, подозирам, че Октавиан е виновен. Може да е направил някаква магия. Той не искаше да има разбирателство между вас и римляните.
На Лио му се щеше да повярва, че това е истината, и беше благодарен, задето едрото момче не го мрази. Знаеше обаче, че в случая Октавиан е невинен. Лио бе отишъл до балистите и беше открил огън по римския лагер. Част от него знаеше, че това, което прави, не е редно. Беше се запитал: „Какво правиш, по дяволите?“.
Но въпреки това го бе сторил. Може би полудяваше. Последните няколко месеца бяха стресови за него. Може би цялата работа по Арго II го бе извадила от строя.
Не можеше обаче да си позволи да мисли така. Имаше нужда да свърши нещо полезно. Ръцете му трябваше да са заети с нещо.
— Виж — каза той, — трябва да говоря с Фестус и да разбера какви са повредите. Нещо против…?
Франк му помогна да се изправи.
— Кой е Фестус?
— Мой приятел — отговори Лио. — И той не се казва Сами, така че няма поводи за тревога. Хайде, ела. Ще ви запозная.
За щастие, бронзовият дракон не бе повреден, като изключим това, че беше изгубил всичките си части, освен главата. Лио обаче се бе погрижил за това.
Когато стигнаха носа на кораба, главата се обърна на сто и осемдесет градуса, за да ги погледне.
— Но тя е жива! — извика Франк и отскочи назад.
Лио щеше да се разсмее, ако не се чувстваше толкова гадно.
— Да, така е. Франк, запознай се с Фестус. Някога той беше цял бронзов дракон, но имахме инцидент.
— Явно ти се случват доста инциденти — отбеляза Франк.
— Някои от нас не могат да се превръщат в дракони и трябва сами да си ги строят — повдигна вежди Лио. — Така или иначе, аз го съживих. Сега той е главата на Арго II и е нещо като главен интерфейс на кораба. Как стоят нещата, Фестус?
Фестус изпусна пушек от ноздрите си и нададе серия от тракащи и писукащи звуци. Пред последните няколко месеца Лио се бе научил да разбира езика на машината. Другите герои знаеха старогръцки и латински. Той пък разбираше бронзодраконски и машински.
— Оф — каза Лио, — можеше и да е по-зле. Корпусът е повреден на няколко места, въздушните гребла ляво на борд трябва да бъдат поправени, за да можем да продължим с пълна скорост, и за това ще ни трябват небесен бронз, катран, вар…
— Бар ли? Защо пък бар?
— Вар, приятел, вар. Калциев карбонат, използван в цимента, и други… Ох, няма значение. Идеята е, че няма да стигнем далеч, ако не поправя кораба.
Фестус отново изписука нещо, което Лио не разбра. Звучеше като „ей-зъл“.
— О, Хейзъл — досети се той, — това е къдравото момиче, нали?
— Тя добре ли е? — преглътна Франк.
— Да, добре е — каза Лио. — Според Фестус конят й е точно под нас. Тя ни следва.
— Значи трябва да кацнем — заяви Франк.
— Да не ти е гадже? — погледна го Лио.
— Да — прехапа устни Франк.
— Не звучиш много сигурен.
— Сигурен съм. Напълно.
— Добре, нищо не съм казал — вдигна ръце Лио. — Проблемът е, че можем да кацнем само веднъж. Корпусът и греблата не са в състояние да ни издигнат отново. Трябва да сме сигурни, че кацаме на място, където можем да се снабдим с необходимите материали.
— Откъде ще намерим небесен бронз? — почеса се Франк по главата. — Едва ли го продават под път и над път.
— Фестус, сканирай.
— Може да сканира околността за вълшебен бронз? — смая се Франк. — Има ли нещо, което да не може да прави?
„Трябваше да го видиш, докато беше цял“ — помисли си Лио, но на глас не каза нищо. Споменът за дракона още бе болезнен.
Лио огледа района, над който летяха. Под тях бе долината на Централна Калифорния. Лио не хранеше големи надежди, че могат да намерят всичко, което им е нужно, на едно място, но трябваше да опитат. Освен това искаше да се отдалечи на възможно най-голямо разстояние от Нов Рим. Арго II можеше да лети бързо и надалеч благодарение на вълшебния си двигател, но римляните вероятно също разполагаха с магически средства за придвижване.