Тя отвори програмата с триизмерни макети. Последният дизайн все още бе там — ключът към плана на Анабет, вдъхновен от най-необичайната муза в историята, Франк Занг.
Анабет направи някои бързи сметки наум. Увеличи размерите на модела, след което показа на Арахна как може да бъде създаден — с вплетени нишки, образуващи дълъг цилиндър.
Златистата светлина от екрана огря лицето на паяка.
— Това ли искаш да направя? Че това е едно нищо! То е малко и просто!
— Реалният размер трябва да е много по-голям — предупреди я Анабет. — Виждаш ли тези изчисления? Трябва да е голямо, за да впечатли боговете. Може да изглежда просто, но структурата има невероятни свойства. Твоята паяжина би била перфектният материал — тя е мека и еластична, но в същото време е и твърда като стомана.
— Разбирам — намръщи се Арахна, — това обаче дори не е гоблен.
— Точно затова е предизвикателство. То не е по специалността ти. Боговете обаче търсят точно такава абстрактна скулптура. Тя ще застане в коридора на олимпийската тронна зала, така че всеки посетител ще я види. Името ти ще бъде увековечено!
Арахна изсумтя недоволно. Анабет разбра, че идеята не й допада. Студена пот изби по ръцете й.
— Това ще отнеме огромно количество паяжина — оплака се паякът. — Повече, отколкото мога да произведа за цяла година.
Анабет се надяваше да чуе точно това. Тя бе изчислила размера и масата и на дизайна, и на паяка.
— Ще трябва да развиеш статуята — каза тя. — Да използваш паяжината около нея с нова цел.
Арахна понечи да възрази, но Анабет махна с ръка към Атина Партенос, все едно става дума за нещо съвсем безполезно.
— Кое е по-важно? Да държиш тази стара статуя оплетена, или да се докажеш като най-добрата тъкачка в историята? Разбира се, трябва да си много внимателна. Ще трябва да оставиш достатъчно паяжина, така че залата да оцелее. Ако смяташ, че е твърде трудно…
— Да съм казвала подобно нещо?
— Не, но… Атина каза, че никой тъкач не може да изплете подобно нещо, дори тя самата. Ако не мислиш, че ще успееш…
— Атина е казала такова нещо?
— Ами да.
— Пълни глупости! Мога да го направя!
— Страхотно! Трябва обаче да почнеш веднага, защото Олимпийците могат да изберат друг художник за украсата на дома си.
— Момиченце — изръмжа Арахна, — ако нещо ме лъжеш…
— Е, нали съм тук като заложница? — напомни й Анабет. — Не мога да избягам. Щом привършиш скулптурата, ще видиш, че това е най-великото нещо, което си създавала. Ако пък не е, ще умра с удоволствие.
Арахна се поколеба. Кривите й крака бяха толкова близо… можеха да промушат Анабет с едно движение.
— Хубаво — каза паякът, — едно последно предизвикателство. Срещу мен самата!
Арахна се изкачи по паяжината си и започна да развива Атина Партенос.
L. Анабет
Анабет изгуби представа за времето. Чувстваше, че амброзията, която бе яла по-рано, започва да възстановява крака й, но все още я болеше толкова силно, че имаше неприятно усещане чак във врата си. Малки паяци се бяха спотаили в сенките по стените, сякаш очакваха нарежданията на своята господарка. Хиляди от тях шаваха под гоблените и така изтъканите сцени изглеждаха като разлюлени от вятър.
Анабет седна на разпадащия се под и се опита да запази силата си. Докато Арахна не гледаше, тя се опита да се свърже с приятелите си чрез лаптопа на Дедал, но, естествено, нямаше късмет. Не й остана никакъв избор, освен да гледа с удивление и ужас как Арахна работи с осемте си крака, движейки се с хипнотична скорост, докато развива нишките паяжина от статуята.
Със златните си дрехи и бляскаво лице от слонова кост Атина Партенос бе дори по-страшна от Арахна. Тя я гледаше сурово, все едно искаше да каже: „Донеси ми нещо вкусно, или…“. Анабет можеше да си се представи като древна гъркиня, която влиза в Партенона и вижда масивната богиня, подпряна на своите щит, копие и змия, хванала с една ръка Нике, крилатата богиня на Победата. Това щеше да е достатъчно, за да накара всеки смъртен да се поклони.
Освен това статуята излъчваше сила. Въздухът около Атина се затопли, докато богинята бавно се разкриваше. Мраморната й кожа заблестя. По-малките паяци в стаята се изнервиха и се отдръпнаха в коридора. Анабет предположи, че паяжините на Арахна някакси прикриват и отслабват силите на статуята. Сега, когато бе освободена, Атина Партенос изпълни помещението с магическата си енергия. Векове на молитви и жертвоприношения бяха дали сила на присъствието й. Статуята бе просмукана с мощта на богинята.