— Винаги заедно — отвърна тя, — докато сме живи. — Чу как Нико и Хейзъл викат за помощ. Видя слънцето далеч, далеч над тях. Може би го виждаше за последно.
А след това Пърси пусна малката издатина и двамата с Анабет, хванати за ръка, паднаха във вечния мрак.
LII. Лио
Лио все още бе в шок от станалото. Всичко се бе случило толкова бързо. Бяха закачили куките за Атина Партенос в момента, в който подът бе поддал, а последните останки от придържащите нишки на Арахна се бяха скъсали. Джейсън и Франк бяха полетели надолу, за да спасят останалите, но намериха само Нико и Хейзъл, които висяха на въжената стълба. Ямата към Тартара бе погребана под няколко тона асфалт. Лио бе измъкнал Арго II от пещерата, малко преди цялото място да се разпадне заедно с остатъка от паркинга.
Сега корабът бе кацнал на хълм, гледащ към града. Джейсън, Хейзъл и Франк се бяха върнали на мястото на катастрофата с надеждата да прокопаят тунел през останките и да намерят начин да спасят Пърси и Анабет. Бяха се върнали обезверени. Пещерата просто бе изчезнала. Навсякъде около разпадналия се паркинг имаше полиция и спасителни екипи.
Нито един смъртен не бе ранен, но италианците щяха месеци наред да се чудят как така в центъра на един паркинг се бе отворила яма, погълнала дузина прекрасни италиански автомобили.
Смазани от мъка, Лио и останалите бяха поставили Атина Партенос в трюма, използвайки хидравличните системи и помощта на Франк Занг, слон на непълно работно време. Статуята се бе побрала вътре, макар Лио да нямаше представа какво се очаква да направят с нея.
Тренер Хедж бе прекалено нещастен, за да помогне. Той не спираше да обикаля палубата със сълзи на очите, като подръпваше брадичката си, тупаше се по главата и мърмореше: „Трябваше да ги спася, да гръмна всичко…“.
Най-накрая Лио му каза да слезе долу и да подготви всичко за отпътуването им. Нямаше да им помогне със самообвиненията си.
Шестимата герои се събраха на квартердека и се загледаха в далечния облак прах, който все още се издигаше над мястото на експлозията.
Лио бе поставил ръка върху Архимедовата сфера, която чакаше да бъде инсталирана. Трябваше да бъде развълнуван. Това бе най-голямата находка на живота му, по-велика дори от бункер номер девет. Можеше да направи невероятни неща, стига да разчетеше свитъците на старогръцкия гений. Не смееше да се надява, но може би дори щеше да създаде нов контролен диск за своя метален приятел Фестус.
Но цената за всичко това бе прекалено висока. Можеше да чуе смеха на Немезида: „Казах ти, че ще се разберем, Лио Валдес“.
Бе отворил бисквитката с късметчето. Бе научил кода за сферата и бе спасил Франк и Хейзъл. Но бяха изгубили Пърси и Анабет. Лио бе сигурен, че причината е в Немезида.
— Вината за всичко това е моя — каза накрая той.
Останалите го загледаха. Само Хейзъл го разбра. Тя бе до него по време на срещата му с богинята на Отмъщението край Голямото солено езеро.
— Не — възрази тя, — вината за това е на Гея. Няма нищо общо с теб.
На Лио му се искаше да вярва в това, но не можеше. Бяха започнали това пътешествие с неговия провал в Нов Рим. Бяха го завършили с провала му в стария Рим. А цената, която бяха платили, бе много по-голяма от окото му.
— Лио, чуй ме — хвана го за ръката Хейзъл. — Няма да ти позволя да се самобичуваш за това. Няма да го преживея. Не и след като Сами…
Тя се задави, но Лио разбра какво има предвид. Неговият bisabuelo цял живот се бе упреквал за това, че Хейзъл бе изчезнала. Сами бе имал хубав живот, но си бе отишъл с мисълта, че е обрекъл момичето, което обича, с продажбата на прокълнатия диамант.
Лио не искаше да прави Хейзъл нещастна, но това бе различно. „Успехът иска жертви“ — бяха думите на Немезида. Лио бе избрал да счупи тази бисквитка. А Пърси и Анабет бяха паднали в Тартара.
Това не беше съвпадение.
Нико го приближи, подпирайки се на черния си меч.
— Лио, те не са мъртви. Щях да почувствам, ако бяха.
— Как можеш да си сигурен? — попита Лио. — Ако ямата наистина стига до… сещаш се… как можеш да ги усещаш от толкова далеч?
Нико и Хейзъл се спогледаха, може би сравнявайки усещанията си за смъртта. Лио потръпна. Хейзъл никога не бе изглеждала като дете на Подземното царство, но Нико ди Анджело го караше да настръхва. Беше направо зловещ.
— Не можем да сме напълно сигурни — призна Хейзъл, — но мисля, че Нико е прав. Пърси и Анабет са все още живи.