— Трябваше да внимавам повече — удари с юмрук по релинга Джейсън, — можех да полетя надолу и да ги спася.
— Аз също — простена Франк. Едрото момче изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.
Пайпър постави ръка върху гърба на Джейсън.
— Вината не е ваша. На нито един от двамата. Опитвахте да спасите статуята.
— Тя е права — каза Нико, — дори ямата да не бе изчезнала, нямаше да може да полетите долу, без да бъдете притеглени към Тартара. Аз съм единственият, който е бил там. Невъзможно е да ви опиша силата на това място. Щом приближите, то ви поглъща. Нямах никакъв шанс.
— Значи Пърси и Анабет също нямат шанс — подсмръкна Франк.
Нико намести пръстена с череп, който носеше.
— Пърси е най-силният полубог, който някога съм срещал. Ще ме извинявате, но това е истината. Ако някой може да оцелее там долу, това е той, особено с помощта на Анабет. Двамата ще намерят начин да се измъкнат от Тартара.
— Искаш да кажеш, че ще намерят Портите на Смъртта — обърна се към него Джейсън. — Ти обаче ми каза, че мястото се охранява от най-могъщите слуги на Гея. Как може двама герои да…
— Не знам — призна Нико, — но Пърси ми заръча да ви заведа в Епир, където е смъртната страна на Портите. Планира с Анабет да ни срещнат там. Ако оцелеем в Дома на Хадес и се преборим с изчадията на Гея, може би заедно с Пърси и Анабет ще успеем да затворим Портите на Смъртта и от двете страни.
— И да си ги върнем, нали? — попита Лио.
— Може би.
На Лио не му хареса начина, по който Нико изрече тези думи, макар да споделяше съмненията му. Той разбираше от врати и ключалки. Ако Портите на Смъртта трябваше да се затворят и от двете страни, някой трябваше да остане вътре, в Подземното царство.
— Не знам как — пое си дълбоко въздух Нико, — но ще го направят. Пърси и Анабет ще намерят начин да минат през Тартара и да намерят Портите на Смъртта. И когато го направят, ние трябва да сме готови.
— Няма да е лесно — каза Хейзъл. — Гея ще хвърли всичките си сили срещу нас, за да ни попречи да стигнем до Епир.
— Сякаш досега не го правеше — въздъхна Джейсън.
— Нямаме избор — кимна Пайпър, — трябва да запечатаме Портите на Смъртта, преди гигантите да събудят Гея. Иначе армиите й ще са безсмъртни. Освен това трябва да побързаме. Римляните са в Ню Йорк. Скоро ще нападнат лагера на нечистокръвните.
— Остава ни не повече от месец — съгласи се Джейсън, — Ефиалт каза, че Гея ще се пробуди на първи август.
— Ще се справим — изправи се Лио.
Всички се загледаха в него.
— Сферата на Архимед ще подсили кораба — каза той, надявайки се да е прав, — ще изуча тези древни свитъци. С тях ще изработим нови оръжия. Ще ударим армиите на Гея с арсенал, за какъвто не са и сънували.
За да ги окуражи, Фестус избълва струя пламък от носа на кораба.
Джейсън успя да се усмихне и потупа Лио по рамото.
— Това е добър план, адмирале. Ще поемем ли курс?
Те се шегуваха с него, наричайки го адмирал, но Лио бе решен да приеме титлата. Това бе неговият кораб. И той не бе изминал целия този път, за да бъде спрян. Щяха да намерят този Дом на Хадес и да превземат Портите на Смъртта. И, в името на боговете, ако се наложеше, Лио щеше да построи кран, с който да измъкне Пърси и Анабет от Тартара. Немезида искаше от него да отмъсти на Гея. Щеше да го направи с удоволствие. Щеше да накара старата богиня на Земята да съжалява, задето някога е срещала Лио Валдес.
— Да. — Той погледна към Рим за последно. Градът се оцвети в кървавочервено от лъчите на залеза. — Фестус, вдигни платната. Приятелите ни разчитат на нас.
Благодарности
Хиляди благодарности на Шон Хемингуей, куратор в гръко-римския отдел на музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, затова, че ми помогна да последвам Знака на Атина до неговия първоизточник.