Зад него стълбите изскърцаха. Пърси и Анабет излязоха на палубата. Израженията на лицата им бяха мрачни.
Сърцето на Лио прескочи удар.
— Джейсън…
— Почива си — каза Анабет. — Пайпър го наглежда, но вероятно ще се оправи.
— Анабет ми каза, че все пак ти си стрелял по града — каза Пърси и погледна свирепо към Лио.
— Човек… не знам какво стана. Толкова съжалявам…
— Съжалявал той — изръмжа Пърси.
Анабет постави ръка върху гърдите на приятеля си.
— После ще разберем какво точно е станало. Сега трябва да се прегрупираме и да изготвим план. Какво е състоянието на кораба?
Краката на Лио потрепераха. Начинът, по който Пърси го бе изгледал, му напомни за светкавиците, които призоваваше Джейсън. Кожата му настръхна, а всичките му инстинкти изкрещяха: „Скрий се!“.
Но вместо това той докладва на Анабет за щетите, които корабът е понесъл, и за това какво им трябва. Чувстваше се по-добре, докато говореше за нещо, което можеше да се оправи.
Тъкмо се оплакваше от недостига на небесен бронз, когато Фестус започна да писука и скърца.
— Страхотно — въздъхна Лио облекчено.
— Кое му е страхотното? — попита Анабет. — Не е като да нямаме нужда от някоя добра новина.
— Фестус намери всичко, което ни трябва — позволи си да се усмихне Лио. — Франк, защо не се превърнеш в птица или нещо подобно? Литни до долу и кажи на приятелката си да ни срещне до Голямото солено езеро в Юта.
Веднъж стигнали до уреченото място, трябваше да кацнат, а това не бе толкова лесно. С разкъсани платна и потрошени гребла, Лио едва успя да спусне кораба. Всички се бяха скрили по каютите си, освен тренер Хедж, който бе настоял да се качи на релинга отпред и крещеше:
— Да! Да те видим сега, езеро!
Лио стоеше отзад на кърмата — сам на руля на кораба — и се стремеше да го насочва възможно най-добре.
Фестус не спираше да скърца и да писука предупредително. Сигналите му се предаваха по вътрешна линия до квартердека.
— Знам, знам — отговаряше Лио, стиснал зъби.
Нямаше време да се наслади на гледката. На юг имаше град, сгушен в подножието на близката планина, която следобедните сенки оцветяваха в синьо и лилаво. Огромна пустиня се бе ширнала на юг. Точно под тях Голямото солено езеро блещукаше като алуминиево фолио, а брегът му бе осеян със солници, които му придаваха марсиански изглед.
— Дръж се, тренер! — извика Лио. — Това ще боли!
— Обичам болката!
БАМ! Вълни солена вода опръскаха палубата и измокриха тренер Хедж. Арго II се наклони опасно надясно, след което се изправи и се закрепи на повърхността на езерото. Машините забръмчаха, когато въздушните перки приеха форма, подходяща за плаване по вода. Три редици робогребла се потопиха във водата и започнаха да придвижват кораба напред.
— Браво, Фестус — каза Лио, — изведи ни до южния бряг.
— Направо страхотно! — вдигна юмруци във въздуха Хедж. Беше измокрен от рогата до копитата си, но на лицето му бе грейнала лудешка козя усмивка. — Хайде пак!
— Ъ-ъ… може би малко по-късно — каза Лио. — Само стой на палубата, става ли. Дръж под око… езерото. В случай, че реши да ни нападне.
— Дадено — съгласи се Хедж.
Лио иззвъня камбаната, която указваше, че всичко е наред, и тръгна към стълбите. Преди да стигне там, конски тропот разтърси корпуса. Един кафяв кон се появи на палубата, а Хейзъл Левеск бе на гърба му.
— Ама как…?! — шокира се Лио. — Ние сме по средата на езерото! Това нещо да не би да лети?
Конят изцвили сърдито.
— Арион не лети — отвърна Хейзъл, — но може да галопира по почти всичко. Вода, малки планини, дори вертикални повърхности — нищо не го смущава.
— О!
Хейзъл го гледаше особено, както го бе наблюдавала и по време на пира на форума. Все едно търсеше нещо по лицето му. Беше изкушен да я попита дали са се виждали и преди, но беше сигурен, че не са. Щеше да помни, ако толкова хубаво момиче му бе обърнало внимание. Това не се случваше толкова често.
Тя е гадже на Франк — напомни си той.
Франк все още бе долу, но на Лио му се искаше едрото момче да се върне. Начинът, по който Хейзъл го изучаваше, го караше да се чувства неудобно.
Тренер Хедж се появи отново, стиснал бухалката си, и погледна към вълшебния кон с недоверие.