Анабет не вярваше, че това ще стане, но въпреки това усети горчив вкус в устата си, докато го гледаше. Той беше част от трансферната политика на Хера, която целеше да сближи двата лагера. Нейно Досадно Величество царицата на Олимп бе убедила останалите богове, че двете им групи деца — гръцки и римски — трябва да се обединят, за да спасят света от злата богиня Гея, която се пробуждаше, и уродливите й чеда, гигантите. Без никакво предупреждение Хера бе отмъкнала Пърси Джаксън, приятеля на Анабет, изтрила бе паметта му и го бе изпратила в римския лагер. В замяна гърците бяха получили Джейсън. Той нямаше никаква вина за случилото се, но всеки път, щом го видеше, Анабет си спомняше колко много й липсва Пърси.
Богове. — Паниката се надигна в нея и тя се постара да я преглътне. Не можеше да се държи припряно. — Аз съм дете на Атина — каза си тя. — Трябва да се придържам към плана и не бива да се разсейвам.
Тогава го усети отново — познатия хладен повей. Сякаш някой луд снежен човек я бе издебнал и въздъхнал във врата й. Обърна се, но не видя никого.
Явно бе изнервена. Макар да обитаваше свят, населен от богове и чудовища, Анабет не можеше да допусне, че в един нов кораб ще витаят духове. Арго II беше добре защитен. Щитовете от небесен бронз, висящи от релинга, пропъждаха чудовищата, а и Глийсън Хедж, сатирът на борда, щеше да надуши всеки натрапник.
Анабет искаше да се помоли на майка си, но това, за съжаление, вече бе невъзможно. След отвратителната среща между двете миналия месец беше получила най-лошия подарък в живота си…
Отново изпита хлад. Дори й се стори, че чува непознат глас във въздуха, който й се смее. Цялата се напрегна.
Нещо лошо щеше да се случи.
Нещо ужасно.
Почти нареди на Лио да смени курса. В този момент в долината под тях засвириха рогове.
Римляните ги бяха забелязали.
Анабет мислеше, че знае какво да очаква. Джейсън й бе описал лагер „Юпитер“ подробно. Въпреки това й беше трудно да повярва на очите си. Обкръжена от хълмовете Оуклънд, долината под тях бе почти два пъти по-голяма от лагера на нечистокръвните. Малка рекичка извираше от едната страна и се увиваше в центъра й, оформяйки латинската буква G, преди да се излее в красиво езеро.
Точно под кораба, свит край езерото, се издигаше Нов Рим. Тя видя местата, описани от Джейсън — хиподрума, колизея, храмовете и градините, съседните седем хълма, криволичещите улички, шарените вили, красивите цветя.
Забеляза също и следи от скорошна битка с чудовища. Куполът на сграда, която трябваше да е Сенатът, бе пропукан. Площадът на форума бе осеян с кратери. Някои фонтани и статуи бяха разрушени.
Дузини хлапета в тоги излизаха от Сената, за да разгледат Арго II по-добре. Други римляни изкачаха от кафенетата и магазините, зяпаха спускащия се кораб и го сочеха с ръце.
Около километър на запад, откъдето свиреха роговете, се издигаше римска крепост, излязла като от илюстрована енциклопедия — със защитен ров с колове по дъното, високи стени и наблюдателници, по които бяха наредени скорпиони. А зад стените перфектни редици от бели казарми опасваха главния път — „Вия Принципалис“.
От портите й изскочиха полубогове в боен строй. Щитовете и доспехите им блестяха, докато те тичаха към града. В средата на редиците им крачеше истински боен слон.
Анабет искаше да кацне преди пристигането на войниците, но от земята все още я деляха няколко десетки метра. Тя огледа тълпата, надявайки се да забележи Пърси.
И тогава нещо зад гърба й избухна. БУМ!
Взривът едва не я събори. Тя се завъртя и видя, че е застанала лице в лице с гневна статуя.
— Напълно неприемливо! — развика се статуята. Тя очевидно се бе появила с взрив директно на палубата. От рамената й се издигаха серни изпарения, а къдравата й коса бе посипана с пепел. От кръста надолу представляваше обикновен мраморен пиедестал, а нагоре — мускулест мъж в тога.
— Няма да допусна да се внасят оръжия в померия! — обяви статуята с гласа на свадлив учител. — И определено няма да допусна гръцки крак да стъпи в града ни!
Джейсън погледна Анабет с поглед, който казваше: „Остави ме да се оправя с този“.
— Терминус — каза той, — не ме ли позна? Аз съм. Джейсън Грейс.
— Познах те и още как, Джейсън! — изръмжа Терминус. — Но смятах, че имаш глава на раменете си и не би се сдушил с враговете на римския народ!