— Скъпа ми Хейзъл, нима не си пожелавала лоши неща на госпожа Лиър?
— Това не означава, че съм искала да се сбъднат!
— Ха! — Богинята затвори наново бисквитката и я метна в кошницата си. — Най-вероятно познаваш Тюхе под името Фортуна, понеже си римлянка. Подобно на останалите, и тя не се чувства много добре сега, знаеш ли? Аз обаче съм си все същата и за гърците, и за римляните. Немезида, богинята на Отмъщението. Аз не се променям. Жаждата за мъст е универсална.
— За какво говорите? — попита Лио. — Какво правите тук?
Немезида отвори още една бисквитка.
— Щастливи числа. Каква глупост! Това дори не е късметче! — Тя смачка бисквитката и пръсна трохите наоколо. — Ще отговоря на въпроса ти, Лио Валдес. Боговете са в ужасно състояние. Това става винаги когато между гръцките и римските герои има междуособици. Боговете на Олимп се разкъсват между двете си природи. И двете страни им се молят за помощ. Опасявам се, че в момента страдат от нещо като божествена шизофрения. Боли ги глава. Дезориентирани са.
— Но ние не сме във война! — настоя Лио.
— Лио — направи гримаса Хейзъл, — не знам как да ти го кажа, но наскоро ти взриви голяма част от Нов Рим.
Лио я погледна така, сякаш се чудеше на коя страна е тя.
— Не беше нарочно!
— Знам — отговори Хейзъл, — но римляните не го знаят. Сега ще искат отмъщение.
Немезида се изсмя.
— Вслушай се в думите на момичето, Лио. Войната приближава. Гея се погрижи за това с твоя помощ. И знаеш ли кого обвиняват боговете за сегашното си състояние?
Лио почувства горчив вкус в устата си, сякаш бе налапал шепа вар.
— Мен.
— Да ти имам самочувствието — изсумтя богинята. — Ти си просто една пионка, Лио Валдес. Говорех за играча, заръчал нелепия подвиг, който трябваше да събере гърците и римляните. Боговете обвиняват Хера. Или, ако предпочиташ, Юнона! Царицата на Небето избяга от Олимп, за да се спаси от гнева на роднините си. Не очаквай повече помощ от покровителката си!
Лио усети, че го заболява глава. Чувствата му към Хера бяха смесени. Тя бе объркала живота му още от люлката, превърнала го бе в пешка за пророчеството, но поне беше на тяхна страна. Малко или много. Ако боговете я бяха прогонили…
— Защо тогава сте тук? — попита той.
— За да ти предложа помощта си, разбира се! — ухили се злобно Немезида.
Лио погледна към Хейзъл. Тя изглеждаше така, сякаш току-що са й предложили безплатна змия.
— Помощта ви? — повтори Лио.
— Разбира се! — каза богинята. — Аз обичам да съсипвам горделивите и могъщите, а няма някой, който да е по-горделив и по-могъщ от Гея и нейните гиганти. Трябва обаче да те предупредя, че помощта ми си има цена. Няма такова нещо като късмет. Колелото на Фортуна е една измама. Успехът иска жертви.
— Жертви? — процеди Хейзъл. — Аз изгубих майка си. Умрях и се върнах. Сега и брат ми го няма. Колко още жертви искаш?
Лио я разбираше чудесно. Идеше му да изкрещи, че и той е изгубил майка си. Целият му живот бе една поредица от трагедии. Останал бе без дракона си Фестус. Едва не се бе самоубил, докато строеше кораба си, Арго II. Сега бе започнал война с римляните, без да иска, и вероятно бе изгубил доверието на приятелите си.
— В момента искам единствено малко небесен бронз — каза той на Немезида.
— За това няма проблем. Зад тази височина е. Ще го намериш сред фенките.
— Фенките… Какви фенки? — попита Хейзъл.
Немезида извади една бисквита и я изяде с късметчето.
— Ще видите. Може би ще научиш нещо от тях, Хейзъл Левеск. Повечето герои не успяват да надвият природата си, дори когато са получили втори живот. А що се отнася до брат ти Нико… — Богинята се усмихна. — Не му остава много време. Сега сме 25-ти юни, нали? Да, остават му още шест дена, за щастие, без да броим днешния. След това ще загине. Заедно с Рим и всички в него.
— Какво? — ококори се Хейзъл. — Как?
— Що се отнася до теб, дете на Огъня — обърна се богинята към Лио, — най-големите ти премеждия тепърва предстоят. Не ще намериш място сред събратята си. Винаги ще им бъдеш чужд, седмото колело. Скоро ще се изправиш срещу проблем, който не можеш да разрешиш. Тогава аз ще ти помогна. Срещу съответната цена, разбира се.
Лио усети миризма на пушек. Видя, че пръстите на ръката му са се запалили. Хейзъл го гледаше, обзета от ужас.
Той прибра ръка в джоба си, за да угаси пламъците.
— Отлично. — Немезида почисти якето си от трохите.
— Какво ще поискате в замяна на помощта си?
— Едно от децата ми даде едното си око в замяна на това да промени света — сви рамене богинята.
— Взела сте окото му? — Стомахът на Лио се сви.
— В твоя случай може да не е това. Но ще е нещо болезнено. Ето. — Тя му подаде една здрава бисквитка. — Когато ти потрябва помощ, счупи това и проблемът ти ще се реши.
— Какъв проблем? — Ръката на Лио трепереше, когато той взе бисквитката.
— Ще разбереш, когато му дойде времето.
— Не, благодаря — отговори Лио, но ръката сама прибра бисквитката в един от джобовете на колана му.
Немезида извади още една бисквитка от торбата си и я разчупи.
— Скоро ще имаш възможност да преосмислиш избора си — прочете на глас тя. — Това е страхотно. Няма нужда от промяна. — После събра наново бисквитката и я пусна в кошницата си. — Малцина от боговете ще могат да ви помогнат по време на тази мисия. Повечето от тях вече са извън строя и тепърва ще стават по-объркани. Само едно нещо може да върне единството на Олимп. Една стара неправда трябва да бъде поправена. Това би било чудесно наистина. Но няма да се случи, ако не приемете помощта ми.
— Предполагам, че няма да ни кажете за какво става дума? — измърмори Хейзъл. — Или защо на брат ми Нико му остават шест дни живот? Или защо Рим ще бъде унищожен?
Немезида се изкикоти. Тя се изправи и метна торбата с бисквитки на рамо.
— Всичко е свързано, Хейзъл Левеск. А що се отнася до помощта ми, Лио, помисли върху това, което ти казах. Ти си добро дете. Работиш здравата. Все ще се разберем някак. Аз обаче ви задържах твърде много. Трябва да стигнете до водата с отражението, преди слънцето да залезе. Горкото ми прокълнато момче става доста… неспокойно след стъмване.
На Лио това никак не му хареса, но богинята се качи на мотоциклета си. Очевидно ставаше за каране въпреки подобните му на Пакмен гуми. Немезида форсира двигателя и изчезна в облак черен дим.
Хейзъл се наведе. Всички остатъци от бисквитките и късметчетата бяха изчезнали, освен едно смачкано листче хартия. Тя го вдигна и прочете:
„Ще видиш своето отражение и ще узнаеш какво е отчаяние.“
— Страхотно — измърмори Лио, — да видим какво означава това.