Той изглеждаше запленен от отражението си в метала.
Хейзъл пое дълбоко въздух.
— Страхотен е.
Нимфите около нея започнаха да пищят и ръкопляскат в съгласие.
— Такъв съм — каза замечтано младият мъж, все още загледан във водата. — Толкова съм готин.
Една от нимфите показа на Хейзъл своя айфон.
— Последният му клип в YouTube беше изгледан един милион пъти за по-малко от час! Само аз трябва да съм го изгледала поне петстотин хиляди пъти!
Останалите нимфи се разсмяха.
— Качва свои клипове в YouTube? — попита Лио. — И какво прави на тях? Да не би да пее?
— Не, глупчо! — скара му се нимфата. — Някога той е бил принц, изкусен стрелец и много други неща, които днес нямат значение. Сега е просто… ами виж! — Тя показа клипа на Лио. Той съдържаше това, което виждаха и на живо: младеж, който се любуваше на отражението си в езерото.
— Толкова е готин! — изпищя друга нимфа. На тениската й пишеше: ГОСПОЖА НАРЦИС.
— Нарцис? — попита Лио.
— Нарцис — тъжно се съгласи Ехо.
Лио бе забравил за присъствието й. Очевидно никоя от другите нимфи не я бе забелязала.
— О, не отново! — Госпожа Нарцис се опита да избута Ехо, но не разбра къде точно е роклята й и вместо това избута още няколко нимфи.
— Изтърва шанса си, Ехо — намеси се нимфата с айфона. — Той те заряза преди четири хиляди години! Изобщо не ставаш за него!
— За него — повтори Ехо с горчивина.
— Чакайте малко — каза Хейзъл и с усилие отдели поглед от хубавия младеж. — Какво става? Защо Ехо ни е довела тук?
Една от нимфите ги погледна с досада. Тя държеше химикалка за автографи и смачкан постер на Нарцис.
— Преди Ехо беше нимфа като нас. Само че беше абсолютна клюкарка. Еди-кой си направил еди-що си, а другият не знам какво си…
— Така е! — изпищя друга нимфа. — Кой би издържал на такова нещо? Завчера казах на Клеопея, която живее в скалата до моята, да спре да клюкари хората, за да не стане като Ехо. Чухте ли я какво каза за онази въздушна нимфа и онзи сатир!
— Точно! — възмути се нимфата с постера. — Така или иначе, Хера наказа Ехо заради голямата й уста, като я прокълна да повтаря само края на нещата, които чува. С това нямаме никакъв проблем, но после Ехо се влюби в нашия хубавец Нарцис. Сякаш той би я забелязал!
— Сякаш би я погледнал! — додадоха няколко други нимфи.
— Сега тя смята, че трябва да го спаси — заяви Госпожа Нарцис. — Нелепа идея. По-добре е тя да се махне.
— Да се махне — изръмжа в отговор Ехо.
— Толкова съм щастлива, че Нарцис е отново жив! — каза друга нимфа в сива рокля, която бе написала с черен маркер НАРЦИС + ЛЕА по ръцете си.
— Той е най-страхотният мъж, живял някога! И е на моя територия!
— Глупости дрънкаш, Леа — скара се приятелката й, — аз съм нимфата на езерото!
— Но аз съм нимфата на тревата — обади се трета.
— Не, дошъл е тук, защото обича дивите цветя! — кресна четвърта.
— Те са мои!
Цялата тълпа започна да спори, докато Нарцис продължаваше да се взира влюбено в езерото, без да обръща каквото и да било внимание на врявата.
— Чакайте! — развика се Лио. — Дами, чакайте! Трябва да питам Нарцис нещо.
Нимфите бавно се успокоиха и отново започнаха да снимат любимеца си.
Лио коленичи до красавеца.
— Здрасти, Нарцис. Как я караш?
— Дръпни се, ако обичаш — отговори му Нарцис разсеяно. — Разваляш ми гледката.
Лио погледна към водата. Собственото му отражение се бе появило до това на Нарцис върху повърхността на потъналото парче бронз. Лио нямаше никакво желание да гледа собственото си отражение, тъй като до Нарцис изглеждаше като недоразвит трол. Нямаше съмнение обаче, че металът под водата беше небесен бронз — кръгъл и широк около метър и половина в диаметър. Лио не знаеше какво търси той в езерото. Небесният бронз падаше по най-различни места. Чувал беше, че повечето парчета идват от работилниците на баща му. Хефест се гневеше, когато проектите му не се получаваха, и изхвърляше останките им в света на смъртните. Това парче изглеждаше като предвидено за божествен щит, но не се беше получило добре. Ако Лио успееше да го прибере в кораба, количеството щеше да му стигне за поправките.