— Страхотен изглед — каза Лио. — С радост бих се мръднал, но ако няма да ползваш бронза, може ли да го взема?
— Не — каза Нарцис. — Аз го обичам. Толкова е готин!
Лио се огледа, за да провери дали нимфите се смеят. Това трябваше да е някаква лоша шега. Те обаче го зяпаха и кимаха въодушевено. Само Хейзъл изглеждаше потресена. Тя сбърчи нос, все едно бе стигнала до извода, че Нарцис мирише по-лошо, отколкото изглежда.
— Човек — обърна се Лио към Нарцис, — нали се сещаш, че в момента зяпаш отражението си?
— Толкова съм готин — въздъхна Нарцис. Той се протегна с копнеж към водата, но после се спря. — Не, не бива да правя вълни. Това ще развали гледката. Ех… колко съм готин!
— Да — промърмори Лио, — но ако взема бронза, пак ще можеш да се гледаш във водата. Или пък… — Той бръкна в колана си и извади едно малко огледалце с размерите на монокъл. — Ето. Ще направим размяна!
Нарцис с колебание пое огледалото и се загледа с възхищение в отражението си.
— Дори ти носиш изображение на светлия ми лик? Не те обвинявам. Аз наистина съм страхотен. Благодаря ти. — Той остави огледалото настрана и отново се загледа в езерото. — Но аз вече имам много по-добър изглед. Цветът ме прави още по-красив, не мислите ли?
— Богове, да, о, да! — изпищя някаква нимфа. — Нарцис, ожени се за мен!
— Не, за мен! — извика друга. — Ще се подпишеш ли на постера ми!
— Не, подпиши се на моята тениска!
— Не, на челото ми!
— Не, на…
— Стига! — скара им се Хейзъл.
— Стига! — съгласи се Ехо.
Лио отново бе изгубил от поглед Ехо, но сега осъзна, че тя стои от другата страна на Нарцис и маха с ръка пред лицето му, сякаш се мъчеше да наруши концентрацията му.
Нарцис дори не мигна.
Фенклубът от нимфи се опита да избута Хейзъл, но тя извади кавалерийския си меч и ги накара да отстъпят назад.
— Престанете! — извика им.
— Той няма да подпише меча ти — заяви нимфата с постера.
— И няма да се ожени за теб — додаде тази с айфона. — Не можете да вземете бронзовото му огледало! То го задържа тук!
— Държите се ужасно глупаво! — каза Хейзъл. — Той е толкова надменен! Какво му харесвате?
— Харесвате — въздъхна Ехо, без да спира да маха с ръка пред лицето му.
Останалите въздъхнаха заедно с нея.
— Толкова съм готин — каза съчувствено Нарцис.
— Нарцис, слушай! — обърна се към него Хейзъл, без да прибира меча си. — Ехо ни доведе тук, за да ти помогнем. Нали, Ехо?
— Ехо — каза Ехо.
— Кой? — попита Нарцис.
— Единственото момиче, която го е грижа за теб — отговори Хейзъл. — Помниш ли смъртта си?
— Аз… не — намръщи се Нарцис. — Не може да съм умрял. Твърде важен съм.
— Умрял си, докато си се взирал в отражението си — настоя Хейзъл. — Сега си спомних историята. Богинята Немезида те проклела, задето си разбил толкова сърца. Наказанието ти било да се влюбиш в собственото си отражение.
— Толкова много се обичам — съгласи се Нарцис.
— Накрая си загинал — продължи Хейзъл. — Не зная точно как. Някои казват, че си се удавил, други, че си се превърнал в цвете, което винаги се оглежда във водата. Ехо, коя е вярната?
— Коя е вярната? — отвърна безпомощно тя.
— Това няма значение — изправи се Лио. — Човек, важното е, че отново си жив. Получаваш втори шанс. Немезида се опита да ни го каже. Можеш да станеш и да продължиш живота си. Ехо се опитва да те спаси. Можеш обаче и да продължиш да се взираш в себе си, докато отново загинеш.
— Остани тук! — извикаха нимфите.
— Ожени се за мен, преди да умреш! — изпищя някоя.
— Вие просто искате да отмъкнете отражението ми — поклати глава Нарцис. — Не ви обвинявам, но не може да го вземете. То принадлежи на мен.
Хейзъл въздъхна безпомощно. Тя погледна към слънцето, което потъваше все по-бързо зад хоризонта. След това посочи с меча си края на кратера.
— Лио, може ли за минутка?
— Извини ни — каза Лио на Нарцис. — Ехо, искаш ли да дойдеш с нас?
— Дойдеш с нас — потвърди Ехо.
Нимфите отново се струпаха около Нарцис и продължиха да му правят снимки и клипове.
Хейзъл ги отведе на разстояние, така че да не бъдат чути.
— Немезида беше права — каза тя, — някои герои не могат да надвият природата си. Нарцис ще остане тук, докато умре отново.
— Не — каза Лио.