— Не — съгласи се Ехо.
— Този бронз ни трябва — каза Лио. — Ако успеем да го отмъкнем, Нарцис може и да се осъзнае. Ехо може да получи шанс да го спаси.
— Да го спаси — повтори Ехо с благодарност.
Хейзъл заби меч в пясъка.
— А може и да разгневим няколко десетки нимфи — каза тя. — Освен това Нарцис може би още умее да си служи с лъка.
Лио се замисли върху това. Слънцето почти бе залязло. Немезида беше споменала, че Нарцис се изнервя, щом се стъмни, вероятно защото не може да съзерцава отражението си. Лио не искаше да остава на това място да късно, нито да разбира какво точно е имала предвид богинята. Освен това вече имаше опит с бесни нимфи6 и не държеше да трупа по-голям.
— Хейзъл — каза той, — каква по-точно е силата ти над благородните метали? Само ги усещаш или можеш и да ги призоваваш?
— Понякога мога да ги призовавам — намръщи се тя, — но досега не съм опитвала с такова огромно парче небесен бронз. Може да го призова към себе си през земята, ако съм близо до него. Но ще трябва да съм напълно съсредоточена и дори тогава няма да стане бързо.
— Бързо — предупреди ги Ехо.
Лио прокле. Надявал се беше да се върнат в кораба и Хейзъл да призове бронза от безопасно разстояние.
— Добре — каза той, — ще трябва да опитаме нещо рисковано. Хейзъл, ще можеш ли да призовеш бронза оттук? Накарай го да потъне в пясъка и да дойде при теб, след това го вземи и бягай към кораба!
— Нарцис ще забележи отсъствието му. Той се съзерцава постоянно!
— Постоянно — повтори Ехо.
— Това е моя грижа — каза Лио, макар вече да мразеше плана си. — Аз и Ехо ще го разсеем.
— Разсеем? — попита Ехо.
— Ще ти обясня — обеща Лио, — надявам се, че си готова?
— Готова — отговори Ехо.
— Добре — отвърна Лио, — стискай палци да не загинем.
VIII. Лио
Лио се настрои психически за своята дегизировка. Извади няколко ментови бонбона и чифт работни очила от колана си. Не бяха слънчеви, но трябваше да свършат работа. Дръпна ръкавите и зализа косата си с машинно масло. След това постави един гаечен ключ в джоба си (без да знае защо) и накара Хейзъл първо да напише ГОТИН ПИЧ с маркер върху бицепса му, а после и да нарисува череп с кръстосани кости под надписа.
— Какво смяташ да правиш? — попита тя с известна тревога.
— Опитвам се да не мисля за това — призна си Лио. — Не бива да мисля за това, иначе всичко ще пропадне. Ти гледай да измъкнеш онзи небесен бронз. Ехо, надявам се, че вече си готова?
— Готова — повтори тя.
Лио си пое дълбоко въздух. После тръгна наперено към езерцето с надеждата, че изглежда готино, а не все едно страда от психично заболяване.
— Лио е номер едно! — извика той.
— Лио е номер едно! — повтори Ехо.
— Да, вижте ме само!
— Вижте ме само! — додаде Ехо.
— Сторете път на краля!
— Краля!
— Нарцис е мухльо!
— Мухльо!
Тълпата от нимфи се разпръсна. Създанията изглеждаха изненадани. Лио започна да ги пъди от пътя си, все едно му досаждаха.
— Днес не давам автографи, момичета. Знам, че искате подпис от Лио, но съм твърде зает да бъда важен. По-добре си опитайте късмета с онзи грозник Нарцис. Той е слабак!
— Слабак! — повтори ентусиазирано Ехо.
Нимфите се разшумяха недоволно.
— За какво говориш? — попита една от тях.
— Ти си слабак — обади се друга.
Лио намести очилата си и се ухили. Той опъна мускули (не че имаше много от тях) и посочи татуировката си, която гласеше: ГОТИН ПИЧ. Бе привлякъл вниманието на нимфите, макар и само защото ги бе изненадал.
Нарцис обаче продължаваше да се любува на отражението си.
— Знаете ли колко грозен е Нарцис? — попита Лио тълпата. — Толкова грозен, че когато го родила, майка му помислила, че ражда кентавър с конски задник вместо лице.
Някои от нимфите ахнаха. Нарцис се намръщи така, сякаш си даваше сметка, че около него бръмчи досадна муха.
— Знаете ли защо лъкът му е хванал паяжини? — продължи Лио. — С него е ходел на лов за гаджета, но не е могъл да си хване нито едно!
Една от нимфите се разсмя. Другите я сръчкаха да мълчи и продължиха да наблюдават.
Нарцис се обърна към Лио и го изгледа лошо.
— Кой си ти изобщо?
— Аз съм Супер Лио, любимото на всички огнено момче — отвърна Лио. — Мацките си падат по огнени момчета.
6
Виж разказа „Лио Валдес и търсенето на Бъфорд“ от сборника „Дневниците на героя“. — Бел.пр.