Бяха разменили само няколко думи и с практичността на планинец Голдони нареди на Адриан да му покаже раните си. Ако се инфектираха, от него нямаше да има голяма полза в планината. Но тази грижа не беше намалила страданието и гнева му.
— Този човек е изчадие от ада — каза сакатият.
— Той е побъркан, макар и да съзнавам, че тази констатация няма да ви помогне. Той търси нещо. Един контейнер, скрит някъде в тукашните планини. Донесъл го е дядо ми много отдавна, преди войната.
— Знаем това. Знаехме, че рано или късно ще дойде някой и ще го потърси. Но само толкова. Не знаем къде е скрит.
Адриан не вярваше на човека без крака, но не можеше да е сигурен.
— Казахте „убиец на жени“. Кого е убил?
— Жена ми. Няма я.
— Няма я? Откъде знаете, че е мъртва?
— Той излъга. Каза, че е побягнала надолу по шосето, той я догонил и я държи като заложница някъде в селото.
— Възможно е.
— Не е възможно. Сеньор, аз не мога да ходя. Жена ми не може да тича. Има разширени вени и ходи със специални обувки. Можете да ги видите, ето там са.
Адриан погледна, накъдето му посочи Голдони. До един от столовете беше сложен чифт големи, неугледни обувки.
— Понякога хората са способни на неща, за които и не подозират, че са в състояние да направят…
— На пода има кръв — прекъсна го Голдони с разтреперан глас и посочи отворената врата. — Човекът, който нарича себе си войник, не е ранен. Отидете и вижте сам.
Адриан влезе в малката стаичка. Видя строшените врати на библиотеката и пръснатите навсякъде стъкла. Протегна ръка и извади един от томовете. Отвори го. С четлив почерк бяха описани подробностите от изкачванията в планините. Много преди двадесета година. На пода до вратата имаше кръв.
Беше закъснял.
Върна се бързо при стареца и му каза:
— Разкажете ми всичко, което знаете. Всичко!
Войникът беше изпипал нещата докрай. Беше неутрализирал враговете си, беше ги направил безпомощни чрез страх. Нахлул в странноприемницата на Капомонти бързо, без нито един излишен ход, и заварил Лефрак и семействата Капомонти и Голдони в една стая на горния етаж.
Отворил вратата с ритник и избутал вътре ужасения служител на рецепцията. След това влязъл и той и затръшнал вратата след себе си. Преди да разберат какво става, насочил пистолета си към тях и ги накарал да останат по местата си.
След това казал какво иска. Книгата, в която се описва излетът в планината отпреди петдесет години. И карти. Подробните карти, които използват катерачите. След това поискал сина или внука ла Лефрак да го придружат в планините заедно с внучката му като заложница. Бащата на момичето обезумял и се нахвърлил върху войника, но той успял да го върне на мястото му без изстрел.
Старият Лефрак трябвало да извика една прислужница. Донесли подходящи дрехи и децата се преоблекли. Тогава изчадието казало на Голдони, че държи и жена му. Наредил му да се върне в къщата и да остане там. Трябвало да отпрати племенника си с колата. Ако се опитал да се свърже с полицията, никога повече нямало да види жена си.
— Защо? — попита Адриан. — Защо го е направил? Защо е искал да останеш тук сам?
— Иска да ни раздели. Сестра ми и племенникът ми се върнаха у дома си на „Виа Сестина“. Лефрак и синът му са в странноприемницата. Ако сме заедно, можем да си вдъхнем кураж един на друг. Ако сме разделени, ще се страхуваме и няма да предприемем нищо. Човек не може лесно да забрави тази гледка. Пистолет, насочен към детска глава. Знае, че ако сме сами, само ще чакаме.
Адриан затвори очи.
— Боже — прошепна той.
— Този войник е експерт. — Гласът на Голдони беше нисък и изпълнен с омраза.
Адриан го погледна. Достатъчно беше тичал с глутницата сред всички останали, сега беше време да се отдели от нея.
— Защо стреля по мен? Ако си смятал, че идва той, защо стреля? Как можа да рискуваш? Без да знаеш какво е направил?
— Видях лицето ти до прозореца. Исках да те заслепя, не да те убивам. Мъртвец не може да ми каже къде е жена ми. Или трупът й. Или децата. Аз съм добър стрелец. Целех се над главата ти.
Адриан отиде до стола, на който беше хвърлил якето си, и извади спомените на баща си.
— Струва ми се, че вече си чел това. Спомняш ли си написаното?
— Не можеш да тръгнеш след него. Той е убиец.
— Спомняш ли си?
— Двудневен преход, много объркан маршрут. Би могъл да е навсякъде. Брат ти се мъчи да сведе възможностите до минимум. Движи се сляпо. Види ли те, ще убие децата.
— Няма да ме види. Ако стигна преди него и го чакам.
— Адриан разгърна страниците.
— Прочетоха ми това нещо. Не мога да помогна с нищо.
— Не е възможно! Отговорът трябва да е някъде тук!